Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Тази мисъл не ме блазни особено — произнесе безизразно Стен.
Синд положи ръка върху неговата.
— Зная — рече. — И затова те обичам. Но по същата причина бих искала да помислиш над този въпрос. Защото, когато настъпи моментът, няма да имаш много време за решение.
— Забелязах, че ти не споделяш мнението си какво да правим.
— Аз съм последният човек, който ще ти каже — отвърна Синд. — Дали смятам, че би станал добър управник? Да, за Бога. Дали бих искала да останеш при мен? Два пъти да. — Тя го стисна за ръката. — Но аз съм предубедена, нали знаеш?
Стен поруменя засрамен. Синд се изкиска.
— Колко сладко — рече. — Ти се изчервяваш. Ето че знам нещо за теб. Великият водач се черви като юноша.
— Клевета — рече Стен.
— Абсолютно — отвърна Синд.
Тя се премести в скута му. Стен я прегърна, притисна я към себе си и я целуна по врата.
— Какво ще ми дадеш, ако обещая да не казвам? — прошепна тя примамливо.
Ръцете на Стен бяха заети да следват формите й под комбинезона, да изучават вдлъбнатините.
— След малко ще ти кажа — рече. — Но първо ти ми кажи нещо. Как, по дяволите, се сваля това?
Тя го улови за ръката… и му показа.
Сетне зашепна в ухото му:
— Ето там… натисни лекичко… точно така!
35.
Ботушите на охранителите топуркаха все по-близо. Алекс висеше като паяк в мрежа над високите хидравлични врати, водещи към просторния двор на замъка Аръндел. Чакаше търпеливо, втренчил поглед в часовника, опитвайки се да не обръща внимание на мравучканията по кожата.
Ставаше все по-зле с приближаването към Императора. Не че имаше конкретна причина за този неприятен тик. Дотук Килгър не бе срещал особени трудности.
Поне засега.
Взе влака от Ашли за най-близкия средно голям град. После провери дали има някакви изменения в изискванията за лични документи на Първичен свят и дали фалшивата му карта ще върви. От магазин за употребявани коли в по-западналата част на града купи гравикола с редовна регистрация. Там никой не му задаваше въпроси, като последен адрес, месторабота и прочее.
Гравиколата може да беше регистрирана, но двигателят й бе в отчайващо състояние. Маклийновият генератор можеше да я вдигне на не повече от три метра и с мъка поддържаше страничен наклон от петнайсет градуса. Максималната й скорост не надхвърляше петдесет и пет километра.
Алекс отброи още сто кредита на брата на продавача, за да може бракмата да потегли. Той знаеше, че „братчето“ ще използва части втора ръка и ще напълни системата с течност, близка до меласа, но и без това гравиколата бе предназначена за еднопосочно пътуване.
На двайсет километра отвъд Фоулър, най-близкия град до имперското имение, Алекс се приземи насред поле, използвано за изхвърляне на отпадъци. Разби с удар таблото, демонтира някои важни части от двигателя, смъкна регистрационната табела и я зарови. После напусна мястото.
Спусна се към градчето и се изгуби сред високите блокове.
Първа, втора и трета стъпка можеха да се сметнат за изпълнени — достигане до Първичен свят, осигуряване на база за действие и проникване във Фоулър. Сега идваше време за кратка пауза. Съществуваше възможност да са го проследили след пристигането му и агентите на Императора да го държат под наблюдение, като същевременно му осигуряват известна свобода. Може и да не беше така, но защо да рискува?
Нае квартира, като избра такава с два изхода, вторият към ръждясала стълба от задната част на сградата. Имаше и малка, добре обзаведена кухня. След седмица, през която „лежеше на дъното“, той реши, че засега няма признаци за „опашка“. Време е за следващата стъпка.
Алекс купи бутилка скъпо бренди, като си отбеляза, че ще трябва да хвърли шишето някъде другаде, тъй като хората в неговия квартал не бяха привикнали към луксозни покупки и се наливаха с филтриран индустриален алкохол и домашен спирт. Същата вечер седна на масата и постави шишето и чаша пред себе си. Беше време за поредното планиране.
Четвърта стъпка бе да се приближи колкото се може повече до Аръндел. Пета — да проникне в замъка на Императора. Шеста — да се измъкне и да потегли за вкъщи, без да бъде преследван.