Изчезналият герой

Тя не отговори. Нарисуваните й очи сякаш се взираха в него.

— Бих искал да поговоря лично с теб — продължи Джейсън, — но разбирам, че не можеш да го направиш. Римските богове не обичат да слизат при смъртните, а ти си техен цар. Трябва да даваш пример.

Отново нямаше отговор. Джейсън се надяваше на нещо. По-силен гръм, ярка светлина, усмивка. Не, усмивка не. Щеше да е зловещо.

— Помня някои неща — каза той. Колкото повече говореше, толкова по-несигурен се чувстваше. — Помня, че е трудно да си син на Юпитер. Всеки очаква да бъда водач, но винаги се чувствам сам. Предполагам, и ти се чувстваш така горе на Олимп. Другите богове оспорват решенията ти. Понякога се налага да правиш тежък избор и другите го критикуват. И не можеш да ми дойдеш на помощ, както другите богове помагат на децата си. Трябва да пазиш дистанция, за да не помисли някой, че си имаш любимци. Предполагам, че просто исках да кажа — Джейсън си пое дълбоко въздух, — че разбирам всичко това. Няма проблем. Ще направя каквото мога. Ще се опитам да те накарам да се гордееш с мен. Но имам нужда от малко помощ, татко. Ако можеш да направиш нещо, да ми помогнеш, за да помогна и аз на приятелите си. Страх ме е, че ще ги отведа на смърт. Не знам как да ги защитя…

Косъмчетата по врата му настръхнаха. Той осъзна, че някой стои зад него. Обърна се и видя жена с тъмна роба и спусната качулка, наметната с наметало от коза и вдигнала оголен римски меч — гладиус — в ръцете си.

— Хера — каза той.

Тя свали качулката си.

— За теб винаги съм била Юнона. А баща ти вече изпрати помощ, Джейсън. Изпрати ти Пайпър и Лио. Те не са просто твоя отговорност. Те са твои приятели. Слушай ги и ще се справиш.

— Юпитер ли те изпрати да ми кажеш това?

— Никой не ме изпраща никъде — отговори тя. — Аз не съм вестоносец.

— Но ти ме забърка в това. Защо ме изпрати в този лагер?

— Мисля, че знаеш — каза Юнона. — Размяната на лидери бе необходима. Това е единственият начин да се изкове мир.

— Но аз не съм се съгласявал на такова нещо.

— Не. Но Зевс даде живота ти на мен. Аз просто ти помагам да изпълниш съдбата си.

Джейсън се опита да сподави гнева си. Погледна към оранжевата тениска на лагера и татуировката на ръката си. Знаеше, че тези неща не бива да се смесват. Бе се превърнал в противоречие, в смес, по-опасна от всички отвари на Медея.

— Не ми връщаш спомените — каза той, — макар че обеща.

— Повечето ще се върнат сами с времето — каза Юнона, — но трябва сам да намериш пътя към стария си дом. Преди това трябва да изкараш няколко месеца в новия — с новите си приятели. Печелиш доверието им. Докато отпътувате с този кораб, ти вече ще си лидер на лагера. И ще си готов да изковеш мир между двете велики сили.

— А ако не ми казваш истината? — попита той. — Ако правиш това, за да избухне нова Гражданска война?