Адвокат на престъпници
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-396-8
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат на престъпници». Краткое содержание книги:
Любимият разказвач на Америка, автор на „Време да убиваш, „Фирмата, „Клиентът, „Сянката на чинара,„Планината Грей и още 20 трилъра
Връщат се в пикапа след броени секунди и ние спокойно потегляме.
- Готово - нетърпеливо се обажда Тадео от задната седалка.
Протяга дясната си ръка и тя наистина е цялата окървавена. Кръвта на Пийли. Спираме пред една закусвалня и аз старателно обирам всяка капка. Прибираме се в града чак в полунощ.
9.
Извергът, който е убил момичетата Фентрес, е привързал китките им към глезените с връзките на обувките им и после ги е хвърлил в езерото. При аутопсията на Джена е намерен един-единствен дълъг черен косъм, заплетен във връзките. И тя, и Райли са имали дълги руси коси. По онова време Гарди е имал дълга черна коса - въпреки че цветът й се променя всеки месец, -затова нищо чудно, че щатските криминолози обявиха, че е „съвпадение“. Вече повече от век истинските професионалисти знаят, че анализът на косми е адски неточен. Той все още се използва от органите на властта, дори от ФБР, когато няма по-добро доказателство и заподозреният трябва да бъде обвинен. Умолявах съдия Кауфман да разпореди ДНК анализ с проба от косата на Гарди сега, обаче той отказа. Било прекалено скъпо. А става дума за човешки живот. Когато най-накрая имах възможност да прегледам доказателствените материали на обвинението, успях да открадна около два сантиметра от въпросния черен косъм. Никой не забеляза липсата.
Рано в понеделник сутринта пращам по куриер косъма и пробата от кръвта на Джак Пийли в ДНК лаборатория в Калифорния. Ще ми струва шест хиляди долара заради спешния анализ. Залагам си главата, че ще намеря истинския убиец.
10.
С Партнър отпрашваме обратно към Майло за поредната мъчителна седмица на лъжи. Нямам търпение да отправя поглед към Глина Ростън, съдебен заседател номер осем, и да се помъча да открия издайнически признаци за задкулисно общуване. Но, както обикновено, нещата не се развиват по план.
Съдебната зала отново е претъпкана, което е удивително. За единайсети пореден ден Джули Фентрес, майката на близначките, седи на първия ред, точно зад масата на обвинението. Заобиколена е от обичайните си поддръжници и всички ме гледат свирепо, сякаш аз съм убил момичетата.
Когато Тротс най-сетне пристига, отваря куфарчето си и се преструва, че присъствието му има някакво значение, аз се привеждам към него и му казвам:
- Наблюдавай номер осем, Глина Ростън, но внимавай да не те забележат.
Ще го забележат, защото е тъпак. Би трябвало да умее да наблюдава реакциите на съдебните заседатели и да ги разчита, да изучава езика на тялото им и да следи дали са будни, заинтригувани или вбесени, да прави всичко, което се учиш да правиш по време на заседанията, ако си любопитен да разбереш какво става с журито ти, но Тротс е вдигнал ръце още преди седмици, преди същинското начало на процеса.
Гарди е в относително добро разположение на духа. Казва ми, че тук му харесва, защото има повод да излезе от килията. Държат го в карцера, обикновено без осветление, защото са сигурни, че е убил сестрите Фентрес, и суровото наказание трябва да започне веднага. И аз съм в по-добро разположение на духа, защото Гарди си е взел душ през уикенда.
Седим и чакаме съдията. В девет и петнайсет прокурор Хувър още не е на масата на обвинението. Кликата му помощници, същински млади фашисти, са по-начумерени от обикновено. Нещо става. До мен приближава пристав и ми прошепва:
- Съдия Кауфман ви вика в кабинета си.
Това се случва почти всеки ден, струва ми се. Хукваме към кабинета на съдията да се боричкаме за нещо, което не искаме да става публично достояние. Защо изобщо си правим труда? След две седмици вече ми е пределно ясно, че ако Хувър иска хората да видят или да чуят нещо, ще го направи.
Натъквам се на засада. Там е съдебната стенографка, готова да регистрира всичко. Съдия Кауфман крачи по риза и вратовръзка, а сакото и тогата му са окачени на вратата. Хувър стои самодоволен, но навъсен до прозореца.