66 градуса северна ширина

— Съмнявам се, но не съм сигурен. Съществува цяла мрежа от холдинги на места като Тортола и Лихтенщайн и е истински кошмар да разбереш кой всъщност е собственикът. Но нашата банка има много малко клиенти руснаци… Всъщност, не се сещам за нито един.

— Предполагам, че Оскар е бил собственик на някои от тези офшорни компании?

— Да. Основният холдинг е О Би Джи Инвестмънтс. Подобно на „Одинсбанки“, те имат дял във верига хотели и магазини в Германия и Англия. Но това е обществено достояние. Компанията се управлява от Емилия Гунарсдотир, сестрата на Оскар. Офисите им са тук, на булевард „Боргартун“.

Магнъс зададе още няколко въпроса за банката и Оскар, а Арни старателно си водеше бележки, макар Магнъс да остана с впечатлението, че колегата му не следи разговора особено внимателно.

Когато станаха да си ходят, Арни зададе още един въпрос.

— Габриел Орн Бергсон също работеше тук, нали?

— Да — отвърна Гудмундур. — Още една трагедия. Ужасно е, че двама от старшите ни служители умряха при такива обстоятелства, независимо колко щети са причинили на банката.

— Габриел Орн големи щети ли причини?

— Да — въздъхна Гудмундур. — Повечето от не погасените заеми, които банката отпусна, бяха одобрени от него.

— Ами Харпа Ейнарсдотир? — попита Арни.

— Не я познавах добре, засякохме се за малко — отвърна Гудмундур. — Тя работеше с Габриел Орн. Мисля, че му беше приятелка. Харпа имаше добра репутация, но бе твърде млада и заредена с прекален оптимизъм. Нямаше усет за скритите рискове.

— Има ли някаква връзка между тях и Оскар? — попита Арни.

— Да, разбира се. Габриел Орн ръководеше отдела, който раздаваше заемите. Сигурен съм, че с Оскар са се познавали много добре. Не знам в какви взаимоотношения са били с Харпа, но тя също беше от по-старшите ни служители. А и Оскар обичаше да се сближава с подчинените. Сигурно сте чели по вестниците за празненствата им.

Дори Магнъс знаеше с какъв хъс исландската преса описваше разточителствата на банкерите, и особено на Оскар — гуляи, частни самолети, апартаменти в Лондон и Ню Йорк. За претръпналото око на Магнъс, това бяха най-обикновени занимания за финансовия елит на Америка. Може да не бяха традиционни за Исландия, но определено бяха ежедневие за Уол Стрийт.

— Какви бяха тези въпроси? — попита Магнъс Арни, когато излязоха от кабинета на директора. — И кой е този Габриел Орн?

— Един банкер, който се самоуби през януари, няколко месеца преди да дойдеш в Исландия. Харпа е бившето му гадже и бивша негова подчинена. Още тогава я разпитах.

— Защо се е самоубил?

— Не знаем със сигурност. Оставил само кратко текстово съобщение като предсмъртно писмо. Но той бе отговорен за фалита на цяла банка. Малко е сгазил лука, така да се каже.

— А смяташ ли, че това е свързано с убийството на Оскар?