Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— И ти така и не разбра защо?
— Не — поклатил глава Леонид. — Но си мисля, че е за нещо съвсем незначително. Галка стана много набожна, това изобщо не ми пречи, щом й харесва, нека си вярва в Бога, но виж, Гриша е непримирим в това отношение и понякога е доста злъчен в езика. Може да й е подметнал нещо за Бога или за църквата и тя да се е засегнала.
— Трудно ти е с нея, а? — съчувствено попитала Лида.
— Аз я обичам — просто отговорил Терехин. — Обичам я такава, каквато е. Но виж, на другите може би наистина им е трудно с нея. Нина Боженок много й се обижда, пък и ти, Лидуня, нали виждам. Галка разпъди всичките си приятелки, стана много саможива. Така че недей да й казваш, че сме ходили при Гриша, а?
— Няма, не се безпокой. Но все пак това е жестоко — с укор отбелязала Лида. — Как може да разделя такива добри приятели заради някакви си нищо и никакви глупости?
В същия миг се върнала Ира с голям шоколад в ярка обвивка…
Когато в семейство Терехини се случила трагедията, Лидия Евтеева не била в Москва. Няколко месеца преди това тя се омъжила за военен, който служел в Лвов, и заминала при него в Украйна. Преди година се завърнала заедно с мъжа си, който междувременно бил уволнен и пратен в запас като неудобен за кадрови офицер, тъй като е с руски произход и не владее украински език. Когато узнала от Нина Боженок за случилото се нещастие, тя веднага отишла при Ира, но девойката я посрещнала враждебно и дори я нагрубила. Апартаментът бил пълен с някакви шумни кавказци и Лидия побързала да се оттегли, решила, че Ира е хванала „занаята“ и няма нужда от нейната помощ.
Григорий Самсонов, певец от музикалния театър, живееше близо до Евтеева, затова Настя реши да поговори и с него, стига да го завари у дома. Извади късмет, Самсонов си беше вкъщи и очевидно скучаеше, тъй като посрещна с неприкрито удоволствие служителката от криминалната милиция. Личеше, че иска да си поприказва с някого. Беше юни, жена му бе заминала с децата на вилата и той се радваше да поразведри самотата си в компанията на непозната жена.
Самсонов добре помнеше ситуацията, за която го попита Настя.
— Абе знам защо Галка забрани на Льоня да се среща с мене — решително заяви той. — Страхуваше се.
— От какво? — учуди се Настя.
— Мисля, че си имаше любовник. Може и да се лъжа, но тогава много се уплаши. Пребледня като платно.
— Кога „тогава“? Нищо не разбирам, Григорий Петрович. Нека започнем от началото, разкажете ми по-подробно.
— Веднъж срещнах Галка, когато излизаше от Катерина. Имам предвид Екатерина Венедиктовна Анисковец, но в нейно отсъствие ние обикновено я наричаме Катерина. Тоест наричахме.
— Вие добре ли се познавахте с Анисковец?
— Ами… как да ви кажа… — Той се усмихна и разпери ръце. — Всички я познавахме от дълги години. Тя беше голяма почитателка на операта и оперетната музика и редовно посещаваше нашия театър, най-малкото два пъти в седмицата. Винаги я канехме на нашите сбирки, юбилеи, премиери. Беше ни нещо като талисман. Щом погледнеш към салона и видиш, че Катерина е дошла, значи всичко е наред и животът си тече, и всички са живи и здрави. Но не бих казал, че съм я познавал отблизо. Тя умееше да държи хората на дистанция, не беше лесно да се сближиш с нея.
— Разкажете ми, ако обичате, за срещата си с Терехина.
— Един ден трябваше да взема Катерина с колата и да я заведа във вилата на нашия главен режисьор. Беше ни поканил за шейсетгодишнината си. Паркирах пред входа и се качих с асансьора до етажа, на който живееше Катерина, а когато стигнах, видях, че вратата на апартамента тъкмо се отваря и отвътре излиза Галка Терехина. Страшно се изненадах: какво ли прави тук? Дотогава не бях чувал да е сред познатите на Катерина. Галка пребледня като платно, ядно ме изгледа и процеди през зъби някакъв поздрав, като се шмугна покрай мен в асансьора — дори още не бях затворил вратата.
— А попитахте ли Екатерина Венедиктовна за Терехина?
— Разбира се, че я попитах. Но тя само поклати глава. С други думи — не питайте, Гришенка, това не е моя тайна и нямам право да я разгласявам.