Вечната маска на смъртта [bg]

— Да, да!

— И вие нищичко не знаете за гроба на галилееца или за ковчежето „Ихтус“?

— Господарке — обади се Север, — вече ти отговорихме! Казахме ти, че Атий беше потаен!

— Потаен ли беше, когато посещаваше проститутките и бордеите в Целийския квартал? — престорено се засмя Клавдия. — И не е ли вярно, че вие често сте го придружавали при тези му обиколки? — Гласът й стана твърд, мъж като тези я бе изнасилил и бе убил брат й. Не изпитваше никаква жалост към тях. — Не бяхте ли вие — обвини ги тя, — наемни биячи на император Максенций, негови любимци, на които беше позволено да правят всичко при вечерните си набези, докато търсят удоволствие тук или там?

Хор от отрицателни викове и гневни погледи отвърнаха на въпроса й. Нарс понечи да стане, но бързо седна на мястото си, когато Муран го заплаши, че той също ще стане.

— Е, така ли беше или не?! — повтори Клавдия.

Мрачни погледи бяха единственият отговор.

— Виждал ли си ги? — Клавдия внезапно се обърна към Макрин. — В края на краищата, ти си отговарял за нощните стражи в онзи квартал.

Макрин се облегна на покритите с бръшлян дървени решетки, които ограждаха градината зад тях. Вдигна бокала, криейки лицето си зад него.

— Е? — продължи Клавдия.

— Атий беше добре познат. Обичаше да причинява болка на момичетата.

— Така се шушукаше… — прошепна Макрин.

— Не се шушукаше! — рязко го прекъсна Клавдия, изморена от уклончивите отговори. — Атий е бил добре известен като насилник сред „щерките на Изида“.

— Но никоя не се е оплакала! — извика Макрин.

— Защото никоя не е посмяла! — гневно отвърна Клавдия. — Той е бил един от вас — тя се обърна към търсачите, — член на „Школата на луната“, поклонници на Диана и Дионис. — Опита се да овладее яростта си. — Имал е пурпурен бокал на китката си като вас; навярно още го имате.

— Едно от многото подобни общества — отбеляза Макрин. — Аз също принадлежа към такова.

— Когато си бил трибун на нощните стражи в този квартал?

— Да!

— Не си ли си затварял очите за своите съобщници?

Макрин свали бокала.

— Това е несправедливо и нечестно. Нямаш доказателства.

— Може би имам! — разгорещено отвърна Клавдия. — Атий е причинявал болка на онези, които е харесвал. Дали някой от вас не се е присъединявал към игричките му?

Някои срещнаха безочливо погледа й.

— Фронтине, ти придружаваше ли господаря си?

— Слава на боговете, не! — Фронтин размаха ръце. Клавдия почувства преднамерено фъфлене в гласа му и не обърна внимание на приглушените подхилквания на останалите. Не можеше да реши дали той намеква, че не харесва жени, или просто се прави на палячо.

— Но всички вие сте посещавали „Щерките на Изида“?

— И други нощни дами! — излая Нарс.

— Значи всеки от вас би могъл да бъде Поругателя?

Отново хор от протести посрещна обвиненията й.