Русалката [bg]

– Олеле – възкликна Патрик и отстъпи назад.

– Да, олеле е точната дума – въздъхна Сия и скръсти ръце, за да не започне да разчиства бъркотията.

А стаята на Елин наистина беше неописуемо разхвърляна. И розова.

– Мислех, че рано или късно ще надрасне розовия си период, но увлечението й по-скоро ескалира. Сега е преминала от нежнорозово към яркорозово.

Патрик примигна. Така ли щеше да изглежда стаята на Мая след години? Ами ако близнаците бяха момичета? Щяха да го удавят в розово.

– Отказала съм се. Карам я да държи вратата затворена, така поне не ми се налага да виждам този ужас. От време на време само подушвам, за да се уверя, че вътре не е замирисало на мърша.

Тя потръпна от собствения си избор на думи, но веднага продължи:

– Магнус не искаше и да чуе за такова безредие. Но аз го убедих да остави Елин на мира. И аз бях такава като дете, така че знаех, че това ще доведе само до ненужни разправии. Аз станах по-подредена, когато заживях в собствен апартамент, и мисля, че същото ще е и с Елин.

Тя затвори вратата и посочи към последната стая.

– Това е спалнята ни. Не съм местила нещата на Магнус.

Първото, което направи впечатление на Патрик, беше, че с Ерика имаха същото спално бельо. На синьо и бяло каре, купено от „Икеа“. По някакъв начин това влоши настроението му. Почувства се уязвим.

– Магнус спеше откъм прозореца.

Патрик отиде от неговата страна. Би предпочел да разгледа стаята на спокойствие. Имаше чувството, че си пъха носа в неща, които не го засягат, и това чувство се засилваше, когато Сия го наблюдаваше. Нямаше представа какво търси. Просто усещаше, че трябва да се приближи до Магнус Шелнер, да започне да мисли за него като за човек от плът и кръв, а не просто снимка на стената в управлението. Погледът на Сия продължаваше да пробожда гърба му и накрая той се обърна към нея.