Престъпления с неочакван край. Том 1 [bg]

Известни списания като „Пийпъл“, „Ролинг Стоун“, „Пари Мач“ и лондонският „Таймс“ описваха Кари Суонсън като най-красивата жена. Борбата на изданията за нейна снимка бе жестока. А който успееше да спечели, публикуваше Кари само и единствено на първа корица.

Това, че омайната ѝ красота може да ѝ вреди, беше урок, който тя научи отдавна. Младата Кати — тя се превърна в „Кари, супермодела“ едва на двайсет години — копнееше за нормален живот на тийнейджър, но външният ѝ вид се оказа постоянна пречка. Привличаха я интелектуалните и артистични групички в гимназията, но те пък я отхвърляха безкомпромисно, приемайки, че тя е или празноглава, или се опитва да се подиграва на по-непохватните ученици от този кръг.

От друга страна бе безпощадно преследвана от затворената клика на мажоретки и атлети, които с малки изключения не можеше да понася. Редовно я избираха за кралица на различни училищни паради и танци, дори когато отказваше да се състезава за титлата и това много я притесняваше.

Излизането на срещи беше още по-невъзможно. Повечето от приятните и интересни момчета се сковаваха като зайци в нейно присъствие и не смееха да я поканят на среща, убедени, че ще им откаже. Мъжкарите пък я преследваха безмилостно — въпреки че мотивът им беше, разбира се, да бъдат видени на обществено място с най-красивото момиче от училище, или да я вкарат в леглото си като трофейно завоевание. (Естествено, тези опити бяха безуспешни, но обидните слухове изобилстваха — изглежда, че колкото по-категоричен бе отказът, толкова по-невероятни бяха раздувките на отхвърленото момче.)

Четирите ѝ години в Станфорд протекоха практически по същия начин — работа като модел, учене и часове самота, прекъсвани рядко от вечери и уикенди с малкото приятели, които не се интересуваха от външния ѝ вид. (Не е чудно, че първата ѝ любов — мъж, с когото все още поддържаше приятелски отношения — беше сляп).

Кари се надяваше, че животът ѝ ще се промени, след като се дипломира, че магията на нейната красота няма да въздейства така силно върху по-зрелите хора, заети да правят кариера. Каква заблуда… Мъжете оставаха верни на съмнителната си мисия и пренебрегвайки Кари-човека, я преследваха алчно и безумно както и преди. Ненавистта пък на жените беше дори по-силна отколкото в училище заради промяната на телата им — от възрастта, децата и застоялия живот.

Кари се отдаде на работата си на модел. За нея не беше трудно да си осигурява договори с „Форд“, „Елит“ и другите водещи агенции. Успешната ѝ кариера, обаче, породи странна ирония. Кари се оказа отчайващо самотна и без всякакво лично пространство. Само защото беше красива и известна, напълно непознати хора се считаха за нейни интимни приятели и непрекъснато я заговаряха или ѝ изпращаха пространни писма, в които споделяха интимните си тайни, искаха съвет или самите те я съветваха как да подреди живота си.