Хоризонти [bg]

Намеси се и Бар, широко ухилен:

— Здрасти, аз съм Бар, партньорът на Ремо, макар той да забрави да го спомене. И аз съм от Олеана — от лагера Пърл Рифъл, нагоре по Грейс. Там е пълно със злини. Освен това не ми каза имената ви…

Последва размяна на любезности и Бар научи имената на момичетата, разбра подробности за шатрите им и за смените в патрула, за семейното им положение, че русата наскоро се е върнала след размяна, че червенокосата никога не е пътувала надалече, и разпита дали имат красиви сестри или грозни братя. При друг случай Даг щеше да се развесели, но сега се чувстваше много уморен и напрегнат.

Ремо слушаше с нарастващо нетърпение. Отказа се да чака разговорът да замре, стисна ръката на Бар и го прекъсна:

— Къде можем да открием лечителя Уотърбърч?

— А, да — обади се червенокосата, Тавия, обърна се и махна към езерото. — Тръгвате по този път, хващате дясното отклонение покрай брега и ще видите шатрите на лечителите на около миля. Неговата е третата, настрани от останалите. Отпред има две магнолии, веднага ще ги видите. — Вдигна поглед към Фаун, когато русата й партньорка я сръчка, и добави: — Ако тръгнете на изток, надолу по хълма, ще излезете на лагера на фермерите, които идват да търгуват. Имат си собствен кладенец. Приятелката ви фермерка може да изчака там.

— Тя е с мен — обади се Даг.

Тавия се усмихна с неудобство, а русата се намръщи.

— Не допускаме фермери в лагера — обясни Нийта. — Заслонът не е никак лош, сигурно са оставили и дърва за огън. Сега там няма никой.

Даг стисна зъби.

— Или влизаме всички, или нито един.

Ремо и Бар се спогледаха стреснато.

— Даг — заговори тихо Ремо, — два дни пътувахме, за да стигнем тук.

— След като не пускат Фаун, нито лагерът, нито хората са подходящи. Ако тръгнем сега, докато се стъмни, ще сме минали половината път до „Завръщане“.

Фаун само слушаше, но реши, че е дошло време да се обади.

— Няма нищо, Даг. Никой няма да ме притеснява в заслона, ще запаля огън. Ще почакам там, докато поговориш с човека. После ще видим.

— Не — отсече Даг.

— А тя… каква ти е? — попита Тавия.

— Съпруга — сопна се Даг.

Двете патрулни се спогледаха, русата извъртя очи към небето. Страхът, обзел Бар, се превръщаше в паника. „За бога, момче, какво те прихваща? Заслонил съм се и съм непробиваем като орех. Не е възможно някой да разбере настроението ми.“ А настроението му ставаше все по-ужасно.

Тавия погледна Даг и се обърна към Ремо.

— А той защо иска да се срещне с Аркади?

— Сложно е — отвърна отчаяно Ремо.

— Сложен проблем, свързан със същността — намеси се Фаун. — Работа за лечител. Едва ли е най-подходящата тема, която да обсъждаме по средата на пътя. Някоя от вас двете създателка ли е?

Русата, изглежда, се обиди, а Бар побърза да се намеси: