На крачка от гроба [bg]

Глава 4

Усилени тренировки. Тези думи бе използвал, за да опише бруталните, мъчителни, смъртоносни изпитания, каквито едва ли имаше дори в обучението на специалните части.

Боунс ме караше да тичам из гората със скорост, която нямаше да може да постигне и кола. Препъвах се в повалени дървета, скали, коренища и дупки, докато не се изтощавах дотолкова, че дори нямах сила да повърна. Припадането също не ме спасяваше от задачите ми. Той просто изливаше кофа с ледена вода върху лицето ми, докато не се изправех отново. Упражнявах се в хвърлянето на ножове, докато кокалчетата на ръцете ми не се напукаха и не прокървиха. Неговата реакция? Да ми подхвърли бездушно малко антибиотична паста и да ми нареди да не се мажа по дланите, за да не повлияе на захвата ми. Неговият вариант на вдигане на тежести? Да изтласквам каменни канари непрестанно, като постепенно увеличаваше големината и масата им. Степер? Това беше катеренето по скалисти наклони с огромни камъни, привързани за гърба ми.

След седмица захвърлих всичките му измислени тежести и отказах да продължа, заявявайки, че ако бях знаела намеренията му преди това, с радост съм щяла да избера смъртта.

Боунс просто се усмихна насреща ми с извадени кучешки зъби и ми каза да го докажа. Убедих се, че е сериозен, отново нарамих екипировката си и се помъкнах напред.

Обаче най-изтощителните мъчения изтърпявах непосредствено от него. Той разтягаше крайниците ми, докато от очите ми не потичаха сълзи, гълчейки ме за липсата ми на гъвкавост. После в ръкопашните ни боеве ме нокаутираше и изпадах в такова дълбоко безсъзнание, което всичката ледена вода на света не можеше да пребори. Събуждах се с вкуса на кръвта му в устата си само за да повторим упражнението наново. Да се твърди, че всяка секунда от всеки ден си фантазирах как го убивам, бе меко казано. И въпреки това ставах по-добра, нямах друг избор. С Боунс положението бе: или се усъвършенстваш, или умираш.

Първото доказателство за повишената ми издръжливост се появи след втората седмица от тренировките ми. С Боунс се бихме и този път не припаднах. Той пак ме преби жестоко, но останах в съзнание. Това си имаше своите плюсове и минуси. Запазих достойнството си от факта, че не ме приспа по време на боя, но пък бях будна, когато ми даде да пия от кръвта му.

— Отвратително — казах, след като първо се опита да ме убеди с добро, а след това със заплахи ме накара да лапна пръста му. — Как вие, същества такива, се храните с това?