Скарлет [bg]

Той се смръщи все така озадачен, но после лицето му се проясни и той вдигна пръст.

— Портскрийнът в главата ти?

Тя захапа вътрешната страна на бузата си.

— Е, само ако държиш на техническите подробности — призна той. — Но вече съм капитан. Харесва ми как звучи. А и момичетата остават по-впечатлени.

Не особено впечатлена, Синдер посочи техническото помещение от другата страна на стената.

— Реших да те взема с мен в случай, че успеем да се доберем до кораба ти. Моля те… опитай да не плещиш толкова много.

Той беше скочил от леглото, още преди тя да довърши.

— Неустоимият ми чар те убеди, нали?

С въздишка тя се пъхна обратно в дупката, като внимаваше да не стъпи върху разкачените тръби.

— Значи този твой кораб — откраднал си го, нали? От американската армия?

— Не обичам да мисля за него като за „откраднат“. Нямат доказателства, че не съм искал да им го върна.

— Шегуваш се, нали?

Той повдигна рамене.

— Ти също нямаш доказателства.

Тя го погледна с присвити очи.

— Да не би да имаше намерение да им го върнеш?

— Може би.

В ъгъла на полезрението й оранжевата лампичка замига — киборгската система на Синдер беше засякла лъжата.

— И аз така си помислих — тихо каза тя. — Могат ли да проследят кораба?

— Естествено, че не могат. Отдавна махнах оборудването за проследяване.

— Отлично. Което ми напомня нещо. — Тя вдигна ръка, прибра отвертката и след два опита успя да извади и ножчето. — Трябва да отстраним чипа ти.

Той отстъпи малко назад.

— Не ми казвай, че ти става лошо.

— Не, разбира се — той се изсмя неловко и стисна левия си ръкав. — Просто… ножчето стерилизирано ли е?

Синдер го изгледа заплашително.

— Не се сърди — сигурен съм, че държиш на хигиената и прочие, но просто. — Гласът му секна. Той се поколеба, а сетне протегна към нея ръката си. — Както и да е, все едно. Само гледай да не клъцнеш нещо важно.

Синдер се приведе над ръката му и допря острието до китката му, колкото се може по-нежно и внимателно. Там вече имаше избледнял белег — вероятно още от времето, когато за първи път е бягал от полицията.

Когато сряза плътта, пръстите му потръпнаха, но иначе Трън стоеше неподвижен като статуя. Тя извади кървавия чип и го метна в една купчина жици на пода. Сетне отряза една ивица плат от ръкава му и го накара да превърже с нея раната.

— Дали на мен така ми се струва, или този миг е съдбовен за връзката ни?

Синдер се изсмя. Като се обърна настрани, тя посочи решетката близо до тавана. Около нея имаше жици, които изпълзяваха от електрическото табло и се губеха в дузина дупчици по стените.

— Можеш ли да ме повдигнеш догоре?

— Какво е това? — попита Трън и събра пръстите си едни в други.

— Въздуховод. — Синдер стъпи на ръцете му, без да обръща внимание на пъшкането му, когато я повдигна. Беше го очаквала — заради металния крак беше много по-тежка, отколкото изглеждаше.