![Дяволската стъпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/1/dyavolskata-stpka-bg-download.jpg)
Дяволската стъпка [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-657-7
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската стъпка [bg]». Краткое содержание книги:
Кокрейн бе възвърнал част от самообладанието си. Макар че бе бледен и видимо съкрушен, прекара уморено длан през лицето си и след като зави тялото на Таня със сакото, се обади:
— Той е прав, Хюго. Намираме се във Вашингтон. Прякото действие не е на мода тук.
През четири офиса по-нататък по коридора наблюдателят, за когото Фицдуейн знаеше, че е някъде наблизо, бъбреше с привлекателната русокоса стажантка, с която се бе запознал в Булфедърс.
Джин Ендо бе решил, че си е свършил работата, след като бе забелязал обекта да минава през охраната на главния вход и бе телефонирал да предупреди Уаками-сан в приемната на комисията. В ръката си държеше бележка, на която бе записано къде работи стажантката, и той тръгна натам, спирайки само за миг до едно боклукчийско кошче, за да се отърве от оръжието.
Две минути след убийството на Патрисио Никанор и останалите Фарнсуърт Билдинг бе отцепена и около целия комплекс от сгради бе опасан още един кордон.
Самоличността на всички във вътрешния кордон бе установена, бяха разпитани. Това отне шест часа. Когато издирването приключи, Джин Ендо и новата му приятелка излязоха заедно. Всички от офиса, където работеше момичето, бяха уверени, че Ендо не би могъл да има нищо общо с тази работа. Полицията знаеше точното време на нападението, а в същото време Ендо демонстративно бъбреше с приятелката си, което пък обясняваше присъствието му в сградата. Разбира се, беше японец, но във вътрешния пръстен бяха попаднали над сто японци, чиято обиколка на Конгреса се бе оказала далеч по-вълнуваща от очакваното.
Същата нощ младата стажантка, разтърсена от мрачните събития през деня, позволи на младия и симпатичен лобист да я успокои. Вярно, беше японец също като терористите, но нима можеш да виниш всеки италианец за безобразията на мафията?
Партньорът й бе в чудесна физическа форма и някой го бе научил добре на изкуството да задоволява жените. Стажантката бе по-млада от него и сексът им бе интензивен, опасен и облекчаващ. Като афродизиак им действаше фактът, че бяха толкова близо до смъртта. И двамата бяха станали свидетели на събитията, последвали клането.
Агентите от ФБР, проследявайки уликите, направиха връзката след четири дни, след като стажантката не се бе явила на работа. Вярно, доста служители от Конгреса бяха решили да отсъстват, докато се оправят от шока, но повечето от тях се бяха обадили по телефона. Специално тази стажантка не се бе обадила, а това не беше в неин стил.
Семейството й бе богато и единствената им дъщеря се радваше на изключително внимание. След като завършеше стажа си, тя трябваше да следва международни отношения в Джорджтаунския университет, затова се бе настанила удобно в разкошно обзаведен апартамент в самия Джорджтаун.
Наложи се агентите да разбият вратата на жилището й, за да влязат. Намериха трупа на стажантката увит в изплесканите с кръв и сперма чаршафи и напъхан във фризера.
От нейния партньор нямаше и следа, с изключение на чифт очила в черни рогови рамки, които се оказаха с обикновени стъкла.
3.
Катлийн Фицдуейн, облечена в копринено кимоно, изпратено от един приятел на Хюго от Япония като сватбен подарък, се бе облегнала на терасата в дадения им апартамент в Арлингтън и бе отправила замислен поглед към Вашингтон.
Надарена от природата с богата червена коса и дълги, добре оформени крака, тя бе от онези ирландски хубавици, които приемаха красотата като даденост и не обръщаха внимание на чара си. Смехът й бе спокоен, усмивката — заразителна и у нея се усещаше някаква вътрешна топлота. Точно в този момент чертите на лицето й бяха отпуснати, а в очите й се четеше загриженост.
Пред нея, на около половин километър оттук, бе мемориалът Ио Джима4, на който бе изобразено вдигането на американското знаме над планината Сурибачи след кървавата битка за този остров. Малко по-нататък се виждаха река Потомак и Пентагонът, а още по-надалеч се мержелееха очертанията и на самия Вашингтон. Съвсем наблизо бе Арлингтънското национално гробище и Форт Майър, домът на Старата гвардия.
Беше особено подходящо място да разбереш и се слееш с американската история и бе избрано съвсем неслучайно.
4
Остров в Тихия океан на около 1200 км югозападно от Токио, който през Втората световна война, след тежки и кръвопролитни боеве, е превзет от американската морска пехота, на 23.11.1945 г. — Б.пр.