Смъртоносно [bg]

На Ариа й трябваха няколко секунди, за да се досети за какво говори той. Сякаш бяха минали векове от получаването на писмото, в което й съобщаваха, че е сред финалистите за арт-стипендията в Амстердам. Тогава го беше отписала, защото не искаше да се отделя от Ноъл.

— Не знам — промърмори тя. — И без това сигурно няма да я спечеля. А и точно сега пътуването ми се струва малко страшничко.

Майк изсумтя.

— Каза момичето, което си умира да се върне в Европа. Звучи страхотно и ти го знаеш много добре. Или пък просто гледам егоистично на нещата. Но на Алисън ще й е доста трудно да лети чак до Холандия, за да те хване. Там ще си на по-безопасно място.

Нима, помисли си Ариа. Предишното лято Али я беше последвала чак до Исландия. Но въпреки това се замисли за миг. Това щеше да е страхотно бягство — не само от А. и помощника му, а и от неуморната преса и всичко, което непрекъснато й напомняше за Ноъл. Ако Ариа си спомняше правилно, обучението включваше и работа на ротационен принцип с прочути художници. Щеше да посещава студията им и изложбите, и щеше да има време да създава свое собствено изкуство. Беше ходила в Амстердам само веднъж, за няколко дни, но не беше забравила тесните улички, спокойните хора, огромния парк в края на града. Всъщност й се беше сторил като рай.

Тя придърпа Майк към себе си и бурно го прегърна.

— Добре. Ще опитам.

Майк се намръщи, сякаш разкъсван от противоречия.

— Ако те приемат, вземи и мен. Обзалагам се, че амстердамската марихуана е много по-добра от колорадската.

Ариа разроши косата му. Откакто Колорадо легализира марихуаната, Майк беше като омагьосан от този щат.

— Обещавам, че поне ще те поканя на гости — подразни го тя. След това се шмугна покрай него и влезе в журналистическия хамбар, където имаше по-добро покритие на телефона. Очакваше я едно важно обаждане.