Запали реката [bg]

Автор: Вердон Джон
Серия: Дейв Гърни #6
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: СофтПрес
ISBN: 978-619-151-458-8
Переводчик: Елена Павлова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:

Убийството на полицай подпалва ада в западналото градче Уайт Ривър. Напрежението ескалира. Демонстрациите срещу корупционните полицейски практики — също. Ситуацията заприличва на буре с барут и местните власти решават да потърсят помощта на Дейв Гърни, който продължава да държи рекорда за най-много разкрити убийства в нюйоркската полиция. Но когато двамата основни заподозрени на свой ред са намерени мъртви, провокативните въпроси на Гърни водят до отстраняването му от случая. Воден от инстинкта да открива истината зад всяка привидност, Гърни продължава разследването сам. Докато полицията търси улики, той търси причините за тях. Възможно ли е доказателствата тук да са основната пречка пред задържането на истинския убиец? Как откриваш маниакален престъпник, когато всяка хипотеза за мотива му звучи абсурдно, а труповете продължават да се множат? Докато се опитва да си отговори на тези въпроси, Гърни се сблъсква с жестокост и гениално планиране, които надхвърлят всичко, пред което се е изправял до този момент. А в собствения му дом се появява ужасяваща тайна, датираща отпреди цяло столетие. Романите на Вердън предлагат заплетен сюжет, наелектризиращо напрежение, майсторски развити герои и богати описания. — Booklist Преди да се посвети на писането, Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, където живее и до днес със съпругата си. След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намисли си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“, „Питър Пан трябва да умре“ и „Не заспивай“. „Запали реката“ е най-провокативният роман от превърналата се в световен бестселър поредица за детектив Гърни.

Перейти на страницу:

Следващият откъс от видеозапис се оказа улично интервю между размахваща микрофон жена и едър пожарникар, на чийто черен шлем със златни букви беше изписано капитан. Репортерката беше слаба тъмнокоса жена с изражение и глас, които излъчваха огромна загриженост.

— Аз съм Мерилин Мейз и разговарям с капитана от пожарната Джеймс Пелт, който отговаря за гасенето на пожара тук, на булевард „Бардъл“… — Тя се извърна към едрия тип и камерата се фокусира върху зачервеното му лице с широка челюст.

— Кажете ми, капитане, виждали ли сте някога такова нещо?

Събеседникът й поклати глава:

— Имали сме и по-лоши пожари, Мерилин. По-лоши в смисъл на достигната температура или със запалване на токсични материали, но никога не сме работили в подобни условия и никога с толкова необуздани разрушения. Това е разликата в случая — необуздаността.

Журналистката кимна с професионална загриженост:

— Струвате ми се убеден, че тези пожари са резултат от преднамерена дейност на подпалвачи.

— Това е първоначалното ми заключение, Мерилин, и подлежи на анализ от нашия следовател по палежите. Но това, бих казал, ще бъде и окончателното заключение.

Репортерката добросъвестно пребледня пред камерата.

— Какво ще рече това, капитане, че тези хора — някои от тези хора, трябва да се изясни незабавно, че говорим само за процент, за закононарушаващия процент от населението — някои от тези хора изгарят собствените си квартали, собствените си магазини, собствените си домове?

— Не изглежда никак разумно, нали? Може би здравият разум просто не е част от мисловния процес в случая. В това се крие трагедията. Тъжен ден за Уайт Ривър!

— Добре, капитане, благодаря за времето, което ни отделихте! — Журналистката се обърна към камерата. — Интересен коментар от страна на капитан Джеймс Пелт за лудостта и трагичността на случващото се по улиците на този град. С вас беше Мерилин Мейз на живо за „Вечерен сблъсък“.

Предаването се върна към познатия формат с новинарите. Както и преди няколко часа, екранът беше разделен на три. Сега средата заемаше жена. Напомни на Гърни за типична представителка на мажоретките — русокоса, с прав нос, широка уста и пресметлив поглед, всяка дума и жест бяха тактика за успех.

Заговори с хладна усмивка.

— Благодаря ти, Мерилин, за това интригуващо интервю с капитан Пелт. Аз съм Стейси Килбрик от Новинарския аналитичен център на РАМ, с мен са двама високопоставени гости с противоположни гледни точки. Но първо няколко важни съобщения…

Екранът почерня. Ключовите думи примигваха в яркочервено на фона на тъмнината и под съпровода на далечни взривове зловещ глас обясняваше:

— Живеем в опасни времена… с безмилостни врагове у дома и зад граница. Дори в момента заговорниците кроят козни да ни отнемат даденото от Бога право да се защитаваме от онези, които съсипват начина ни на живот… — гласът продължи с предложение за безплатна брошура, в която се разкриват неминуемите опасности за американските живот, ценности и Второто пришествие.

Втора реклама приписваше уникална важност на златното кюлче, представено като най-сигурния начин за инвестиция „докато нашата раздирана от дългове финансова система приближава своя колапс“. Цитираха анонимен авторитет от древността: „Най-мъдър от всички е човекът, чието съкровище е в злато“. Безплатна брошура обясняваше подробностите.

Рекламите отминаха и в централната част на екрана отново изгря Стейси Килбрик. От едната й страна се виждаше чернокожа жена около трийсетте, с волеви черти и къса афроприческа. От другата — леко оцъклен бял мъж на средна възраст, с къса тъмноруса коса. Тонът на Килбрик съдържаше умела комбинация от увереност и загриженост.

— Нашата тема тази вечер е разрастващата се криза в малкия град Уайт Ривър, Ню Йорк. Съществуват противоположни гледни точки за всичко, което се случва…

В долната част на екрана пропълзя поредният ред удебелен текст:

КРИЗАТА В УАЙТ РИВЪР — ПЕРСПЕКТИВИ В СБЛЪСЪК

Килбрик продължи:

— От дясната ми страна виждате Блейз Лавли Джаксън — жената, която е била в колата заедно с Лакстън Джоунс преди година, когато той беше убит при сблъсък с полицай от Уайт Ривър. Тя е и един от учредителите на Алианса за расова справедливост, както и отявлен защитник на гледната точка на APC. От лявата ми страна е Гарисън Пайк, основател на ПСП — Прекратяване на специалните привилегии. ПСП е политически активна група, която поддържа премахването на специалните законови протекции за малцинствените групи. Първият ми въпрос е към госпожица Джаксън като основател на Алианса за расова справедливост и организатор на демонстрациите в Уайт Ривър — демонстрации, довели до смъртта на полицай. Въпросът ми е: съжалявате ли за нещо?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?