Игри за милиарди [bg]

Таксито спря, Джак слезе на тротоара и видя дълга, лъскава лимузина, спряла със запален двигател в средата на алеята му. Задната врата се отвори и навън изскочи възрастен мъж със сребърна грива, облечен с елегантен черен смокинг, който уверено и нетърпеливо скъси разстоянието помежду им.

— Бил Фийст — изкряка той, след което пусна огромна усмивка и смачка дланта му с мощна лапа. Джак много бързо престана да брои колко пъти мъжът го потупа по гърба. — Слушай — продължи Бил Фийст и леко се намръщи, — за онова, което се случи тази сутрин… ужасно съжаляваме. Ужасно недоразумение! Какъв тъпак е този Едуард Бланк! Днес следобед го освободихме.

Преди Джак да реагира на новината, мръщенето се превърна в широка усмивка.

— Добре, Джак, какви са плановете ти за тази вечер?

— Ами… нищо особено. Ще си направя нещо за вечеря на микровълновата. Ще гледам новините. След това мислех да седна в кабинета си, за да прегледам офертите, които получих днес.

— Има време за това. Слушай, имаш ли смокинг?

— Да, защо?

— Не ме питай, повярвай ми, ще ходиш на бал. Искам да кажа, буквално. — Пауза, след което усмивката като че ли стана още по-широка. — Между другото смокингът трябва да е черен.

— Не става, мистър Фийст. Утре сутринта имам друга среща.

— Говорим си на „ти“. Естествено, че имаш. Къде?

— В града, но е рано — отговори Джак и поклати глава.

— В полунощ ще си в леглото, обещавам.

— Слушай, оценявам…

— Не ме карай да те моля, Джак. Имам деца и се опитвам да ги издържам в колежа. Разглезени хлапета са. Ако ме изхвърлят, ще се приберат у дома и животът ми ще стане ад. — Замълча и после добави шепнешком, като че ли му хрумна случайно: — Познаваш ли президента?

— Кой президент?

— Хубава работа, Джак, Отиваме в Белия дом. Хайде, обличай смокинга.

Колебанията на Джак моментално се изпариха.

— Дай ми една минута.

След още пет минути той се настани удобно на задната седалка на дългата лимузина, след като сгъна старателно смокинга в багажника. Новият му приятел Бил мушна чаша с уиски и две бучки лед в ръката му.

— „Гленфидих“ с лед — обяви Бил и намигна съзаклятнически. — Любимото ти уиски, нали, Джак?

— Написали сте си домашното — отбеляза Джак и взе чашата.

— Започнахме зле, но ще се реваншираме. Знам, че не пушиш, но би ли взел пура?

— Не пресолявай супата, Бил.

Фийст се засмя. После извади романче с меки корици — вече не можеше да се спре. На първата корица беше нарисуван нечовешки красив мъж с изваяни мускули, увити плътно около жена със замъглен от страст поглед. Момичето беше облечено — или полуоблечено — с невъзможно оскъдни бикини с връзчици. Мъжът беше с още по-оскъдна препаска. Стояха до колене в разпенената вода на бял плаж, огромно оранжево слънце се спускаше леко над райското място. Заглавието, изписано с големи сребърни букви, крещеше повече от красноречиво: „Екстаз в пустошта“.