Последните дни на Кондора [bg]

Сякаш завъртяна от силен порив на вятъра, Фей усети и видя как той я придърпва до ръба на леглото, как я изпъва, обръща я, за да изправи тялото й и краката й да увиснат от леглото, а самият той коленичи между тях и о, о, да, устата му, езикът му, а после и ръцете му по тялото й, течен огън, който гали гърдите й, сърцето й ще се пръсне, а ръцете му не спират, не…

Чуваше писъка си, гърлен животински вик отново и отново…

И после той се качи на леглото.

Притисна я.

Обърна я.

Бутна вързаните й китки и тя легна по корем на леглото.

Излегна се от дясната й страна: притисна се към нея, започна да я целува, да, вкуси ни, вдигна левия й крак над своя, преди да спусне ръка, придърпа крака й по-високо, за да проникне в нея, обхвана задника й с длани и го придърпа толкова силно, толкова надълбоко към себе си…

С лявата си ръка запуши устата й.

За да не вика.

Завързана за леглото, аз съм глупачка, не мога да нанеса удар, дълбоко в мен е, придърпва ме още по-близо, ръцете му притискат хълбоците ми до неговите, не мога да се съпротивлявам…

— Обичам те — каза той.

Светът й се завъртя. Усети натиска на ръката върху устата си, извита като при идеалното обезоръжаване на постови, притискаше я откъм гърба й, за да не може да отмести поглед, а другата му ръка придърпваше хълбоците й към неговото тяло, за да не може да се освободи, да използва краката си, ох…

Не можеше да отмести поглед от сините му очи.

— Обичам те. Не можеш да ми отговориш, макар да искаш или да мислиш, че трябва. Дори да се страхуваш, не знаеш какво да кажеш. Защото ми се довери да ти отнема това право. Довери ми се да направя онова, което се опасявам, че би отхвърлила. Обаче нищичко не можеш да отхвърлиш, защото никой не чува писъците ти. Каквото и да ти се иска да кажеш, не си готова. Твърде скоро е. Твърде много е. Моментът е твърде неподходящ. Затова, след като сваля ръка от устата ти, няма да има какво да кажеш. Аз ще го кажа, когато поискам, когато изригне от мен, защото всецяло съм отдаден на любовта си към теб. Ти обаче не можеш да ми кажеш дали ме обичаш, или не. Не сега. Някой ден и това ще стане, а и вече знаеш, че можеш да имаш доверие на някого — на мен, защото те обичам, обичам те!

Едната ръка запушваше устата й, другата придърпваше буйните тласъци на бедрата й към неговите — сигурно беше усетил кулминацията й отново и отново, когато се провикваше Обичам те, сякаш изричаше мантра, все по-бързо и по-бързо, докато той кресна отвъд всички думи, а тя нададе вик в дланта му, запушила устата й и заглушила звуците на душата й.