Dominus [bg]

-      Закъсняхте.

Думите бяха изговорени с хладен, почти роботизиран тон. Директорът не вдигна поглед към братята, когато те влязоха в офиса му. Умберто и Томазо, когото всички наричаха Мазо и имаше сервилния навик да нарича брат си „шефе“, бяха познати лица.

-      Дойдохме веднага след като приключихме със задачата. Салваторе Този е вън от картината. Както и другият.

Двамата мъже стояха прави пред огромното бюро от стъкло в изключително модерния офис, но - както винаги по време на тези срещи - говореше само Умберто. Той, също като Мазо, беше облечен в лъскав черен костюм „Армани“, гладко избръснат и спретнат до съвършенство. Брадичката му беше голяма, но не толкова, че да е натрапчива, и придаваше на лицето му ъгловатите пропорции на съветска статуя - дръзка и лъскава и някак си смущаваща. Миглите му бяха толкова дебели, че приличаха на изкуствени, а зад тях се криеха сини очи, които като че ли лъщяха, дори и на слабото осветление на офиса.

-      Не всичко приключва с учените - отвърна директорът. - Списъкът, който ви дадохме, е само началото.

-      Съобразяваме се с вашите инструкции. Ще се доберем до останалите имена и ще добавим и нови, ако сметнем, че могат да създадат проблеми.

-      Колко останаха?

- Четирима - отвърна Умберто. - Но Този и другият бяха най-големите заплахи. Останалите, в най-лошия случай, не представляват кой знае каква опасност.

Последва дълга пауза. Директорът беше забил поглед надолу.

-      Въпреки това не отлагайте. И не се връщайте да докладвате, докато всички не са вън от играта. Ако ви трябват още хора, просто ми кажете.

-      Ще се оправим сами. - В гласа на Умберто се усети раздразнение. Той и Мазо бяха смятани за едни от най-елитните убийци в Италия; те бяха добре известни дори и извън границите на този странен, сенчест и незаконен кръг от хора, които бяха наясно с тези неща. В момента братята работеха единствено за този нов за тях работодател вече над четири години, но тяхната максима да не намесват други в своята работа така и не се беше загнездила в главата на шефа им.

Най-накрая директорът вдигна погледа си нагоре и стрелна Умберто с него. Очите му бяха нещо средно между синьо и лешник, но мъжът все не успяваше да ги огледа достатъчно добре, за да прецени дали наистина е така. Въпреки всичките години на служба и всичката кръв, с която бяха изцапани ръцете му, Умберто се чувстваше неудобно от втренчения поглед на работодателя си и бързо отмести очи. Знаеше каква брутална слава се криеше зад него.

-      Надявам се всичко да е ясно - изрече бавно директорът, - репутацията на този Месия трябва да се запази на всяка цена. Сега, когато всичко стартира, нищо не трябва да застане на пътя на тази директива.