Керванът на робите
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Керванът на робите». Краткое содержание книги:
— Да избягаме?
— Да, и то колкото можем по-бързо.
— Четиринайсет мъже? От тази котка?
— Ефенди, това не е котка!
— Котка е, макар и много голяма. Който иска да бяга, нека бяга. Но камилите ще останат тук, понеже съм ги наел.
— Но той ще разкъса някоя от тях!
— Ще ти я платя.
— Дори може да разкъса и самия мен!
— В такъв случай още днес ще отидеш в рая, тъй че трябва да се радваш.
— Тръгвам си. Искам още да живея!
— Изчезвай тогава, но отдалечиш ли се от огъня, от който лъвът се бои, ти се излагаш на още по-голяма опасност. В тъмнината около лагера няма да ти е възможно да забележиш животното и то изневиделица ще те връхлети.
— Аллах, Аллах! Значи трябва да стоим тук и спокойно да чакаме да видим кого от нас ще отвлече, така ли?
— Не, защото ще го убия.
— Ти ли? Никой няма да ти помогне.
— Изобщо не съм искал помощ.
— Значи ще се изправиш срещу него съвсем сам? Ефенди, ти луд ли си?
— Не съм. Вече съм убивал животни, които са не по-малко опасни от лъва. Вярно че с него все още не съм заставал очи в очи, но сигурно няма да има нищо против да си поговорим. А и ще се погрижа да не може да ви причини никакво зло.
В този миг лъвът отново се обади. Но това не беше вече рев или дълбоко гърлено ръмжене, а един макар и кратък, но ужасен звук, от който всички присъстващи получиха усещането, че косите им се изправят.
— Още по-наблизо е! — завайка се водачът. — Изминал е вече половината път. След четвърт час ще е тук. Камилите ми, моите хубави камили!
— Самият ти се държиш като камила! Бързо да вземем необходимите мерки! Трябва да го накараме да се появи на онова място, където ще го очаквам. Няма да мине през водата и следователно ще бъде принуден да се приближи към нас или отляво, или отдясно, тъй като заедно с животните се намираме между извора и скалата. Ако разширите този огън и добре го разпалите, лъвът ще предпочете да ни нападне откъм другата страна. Вържете здраво животните за клоните, та да не могат да избягат, а после нямам нищо против да се изпокриете зад багажа.
— Ами ти какво ще правиш, господарю? — попита словакът.
— Ще отида отсреща, ще изгася другия огън, за да не се плаши лъвът и ще го чакам да се появи.
— Наистина ли съвсем сам?
— Да, вероятно няма да имам нужда от помощта на другите.
Той даде своите нареждания и отговори със спокойствието и хладнокръвието на подофицер, който инструктира хората си в казармения двор.
Арабите, както и другите джалаби, побързаха да разпалят по-голям огън и да вържат животните. След това, с изключение на словака и Али, всички се свряха между товарите и скалата. Споменатите двама мъже останаха при Шварц и му помогнаха да изгаси другия огън. Тъкмо когато привършиха, лъвът отново се обади, но този път по съвсем друг начин.
Да, това бе вече истински рев. Отначало започна с глухо боботене, сякаш под краката на хората преминаха тласъците на земетресение, после нарастна до могъщ и дълбок гръден тон, отекващ в тишината на нощта сигурно на няколко мили, и след това премина в един наистина сатанински звук, който прониза хората до мозъка на костите, за да замре нейде в далечината като протяжен постепенно заглъхващ гръм, накарал сякаш земята да потрепери.
Това беше истинският властен боен зов на царя на животните и в този момент Шварц разбра защо арабите толкова често го наричат Абу Рад, Баща на гърма.
— Той е най-много на хиляди крачки оттук — чуха гласа на водача. — Allah il Allah we Muhammed rassuhl Allah! Молете се, като тихо произнасяте свещената Фатиха, а после кажете на висок глас сурата на «разкъсването», която е осемдесет и четвъртата от Корана! Гибелта ще обикаля още пет-шест минути около лагера и после ще ни връхлети.
Камилите трепереха и стенеха от страх. Лежаха съвсем близо една до друга, притиснали глави и вратове о земята. Магаретата хвърляха къч на всички страни и се опитваха да скъсат юздите си.
Шварц беше взел по-голямата си пушка със задно зареждане в ръка, словакът държеше огромната си «берданка», а Али бе грабнал дълго здраво копие, обковано с желязо, което представляваше единственото му оръжие.
— А сега се оттеглете назад! — прошепна чужденецът на двамата.
— Господарю, сам няма да се справиш — отвърна му словакът.
— Не се тревожи за мен! За твое успокоение ще ти кажа, че когато ловувах из Северна Америка, успешно съм преодолявал и по-големи опасности.
— Възможно е, но аз те обикнах и няма да те изоставя.