Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
— О, Джейми. Ти добре познаваш дворцовите нрави и морал. Би ли могъл да намериш някой от свитата, било то мъж или жена, който би отказал да легне и с дявола, ако е убеден, че това ще увеличи шансовете му в двореца? И освен това Мариса Фицджералд притежава твърде много гордост, за да споделя личните си дела с придворните. — Кам отпи още една голяма глътка ябълково вино. — Графиня Деран няма да си умре девствена, Джейми. Не се бой за това. Не, аз ще я имам, по когато аз пожелая и по начин, които аз избера.
— Не я подценявай, Камерън.
Кам хвана коляното си и започна да го масажира.
— Аз никога не подценявам никоя жена, Джейми. Твърде добри поуки си извадих в това отношение. А сега, ще ми помогнеш ли?
Джейми опря лакти на масата, събра пръсти пред лицето си и потъна в размисъл.
— Дай ми малко време, за да видя какво мога да направя — каза най-сетне топ. — Зная такова място, за каквото говориш, въпреки че може да ми отнеме няколко часа да набавя пропуск.
— Пропуск?
— Да. Домът се ръководи строго и има списък на изискванията, за да бъдеш допуснат.
— В един публичен дом?
— Да, наистина. Обикновено на човек са му нужни няколко поръчители, за да бъде приет. Мисля обаче, че в твоя случай думата ми ще бъде достатъчна. — Джейми стана. — А сега, докато се погрижа за подробностите, ти може би ще пожелаеш да използваш спалнята за гости, за да се изкъпеш и преоблечеш.
— Да ви помогна ли да се измиете, милорд? — предложи Люси.
Кам, изправен пред прозореца, не се обърна да я погледне, а само наведе глава и каза:
— Не, Люси. Благодаря.
— Бих желала…
— Благодаря, но отговорът ми е «не» — натърти той. Искаше да бъде оставен на мира.
— Донесох ви нещо за банята, ще ви облекчи. — Тя хвърли поглед към високата фигура на мъжа, изправен в снопа слънчева светлина на ранното утро, който нахлуваше през двукрилите прозорци. Ваната би могла да побере и двама души. Тя въздъхна със съжаление, докато изсипваше във водата съдържанието на пакетчето, което бе донесла.
— Добре, щом това е всичко — изрече тя с нотка на съжаление.
— Да, малка Люси — каза Кам и изчака да чуе как тя затвори вратата на спалнята, преди да се обърне. Доволен, че е сам, той се съблече и хвърли дрехите си на пода.
После отпусна измъченото си тяло в огромната медна вана, пълна с гореща вода. Тя успокои мускулите му, но не успя да прогони болката в слабините му, нито пък онази, другата болка, чието съществуване той отказваше да признае.
Вдигна парчето плат, за да сапуниса широките си гърди, и усети мирис на билки и диви цветя. Странно защо, въпреки че ароматът не беше същият, той си спомни за уханието, което се излъчваше от жена му, и глождещият копнеж в слабините му се засили.
Какво ли ще си помисли тя, когато се събуди и открие, че го няма?
Глава четвърта
След като никой не отговори на лекото й почукване, Чарити плахо надникна в спалнята. Очакваше да види господарката си в леглото, заедно със съпруга й. Но когато се приближи до широкото легло, чиито завеси бяха дръпнати настрани, видя една самотна фигура. Бе очевидно, че само господарката е спала в масивното легло. От другата й страна завивките бяха недокоснати. Девойката реши, че е безполезно да си блъска главата над въпроса защо господарката й е сама и тръгна да си върви, отстъпвайки назад крадешком, ала гласът на Мариса я спря:
— Няма нужда да стъпваш на пръсти, Чарити. — Господарката се надигна сред големите пухени възглавници.
— Само дойдох да видя, дали вече ще пожелаете да закусите — каза Чарити, като се приближи до леглото. — Готвачката е получила чудесна шунка от село и помисли, че може би ще ви хареса. — Чарити хвърли поглед към вратата за съседната стая. — Да донеса ли закуската тук, миледи? — обърна се тя пак към Мариса. — Да донеса ли за двама?
Мариса внимателно избягна отговора на този въпрос и на свой ред попита:
— Стана ли вече братовчедка ми?
Чарити кимна утвърдително:
— Да, миледи.
— Закуси ли?
— Мисля, че не. Струва ми се, че отиде на разходка в градината.
— Виж дали можеш да я намериш и я помоли да дойде тук при мен, за да закусим заедно.
— Ами… графът? — Думата прозвуча някак необичайно от устата на Чарити.
Наистина, графът, помисли си Мариса. Къде ли беше той? И защо ли напусна така бързо стаята й снощи? Тя беше готова да изпълни дълга си. Тялото й щеше да бъде негово, ако той беше пожелал.
— Изпрати слуга да се погрижи за него. — Макар да желаеше силно да влезе през тази врата и да се изправи лице срещу лице с него, тя нямаше да го стори. Гордостта не й позволяваше. — Ако той желае да закуси, нека да го стори. Сам.