Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
— Ето, вие живеете все по-добре в духа на Слънцеликия и скоро ще станете богоравни по ум и хубост. Скоро ще откриете и Златното сечение в изкуството. Така ме увериха боговете. И тогава пред вас ще се разтвори едно още по-светло бъдеще…
Но златото в държавната хазна беше се стопило. Цените на пазара неудържимо нарастваха, хлябът ставаше оскъден, а в пристанищата рядко вече се отбиваше търговски кораб, защото нито имаше какво да купи, нито кому да продаде нещо.
Недоимъкът накара микенци да отворят гладната си уста и колкото повече Касандра го уверяваше, че настоящето му е добро, а бъдещето ще бъде още по-хубаво, толкова по-силно псуваше този странен народ, създал една от великите култури на човечеството. Но гласът му не достигаше до цар Агамемнон, заглушен от сладостното чуруликане на робинята му. Той по прежнему беше щастлив с нея и не забелязваше, че е останал единственият щастливец в царството си.
Само веднъж настроението му бе помрачено за няколко мига.
— Донесоха ми — каза й той тъжно, — че оня славен момък, чиято благословена ръка те доведе при мен, е загинал.
Касандра бързо го успокои:
— В морето, нали? Знаех си, че така ще стане.
— Но защо не ми каза — неприятно се изненада Агамемнон. — На мен поне можеше…
— Защото ти щеше да го убиеш. Той ме изнасили в храма на Атина и тя го наказа. Аз го предупреждавах, но като все не искате да ми вярвате, кой ви е крив?
Първата реакция на царя беше съвсем войнишка:
— Глупак, изнасилва ли се в храм! — После Агамемнон отново прегърна своето непомрачено щастие, окончателно осветено от боговете чрез това наказание над насилника. — Вярно, щях пък аз да го осъдя, защото си царска дъщеря, и защото в храма. Така щях да попреча на Атина и да се провиня пред нея. Умница си ми ти, Касе, голяма умница си ми!
Освен него обаче отново никой не вярваше на Касандра, че Агамемнон е мъдър цар и че държавата му пращи от сила. Съседите вече точеха мечове и стягаха бойните си кораби. Научили за това, Клитемнестра и Егист силно се обезпокоиха, че в своето старческо оглупяване той ще провали и тях, не само царството си. Отначало те често се опитваха да го склонят да изгони пакостливата пророчица, която само настройваше с приказките си целия народ против двореца, и отново да се заеме с управлението на страната, но той им отвърна гордо:
— Тя никога и никого не лъже, само дето е прокълната, горката, да не й вярват. Но аз й вярвам! Аз единствен съм достатъчно могъщ, та да мога да се възправя срещу проклятието.
Тогава двамата с общи усилия заклаха могъщия цар Агамемнон — в банята, където човек винаги е достатъчно омекнал. Оттам Клитемнестра веднага изтича при омразната троянка.
— Клите, сестро — опита се да я спре Касандра. — Не такава смърт са ми определили боговете. Ще си изпатиш.
— Не ме интересува каква смърт са ти определили, проклетнице! — извика Клитемнестра и заби още кървавия меч в гърдите й.
Ето така загина клетата Касандра, която всъщност не искаше нищо друго, освен, като всяка земна жена, да си уреди някак живота, да се приобщи към хората. А той, както се убедихме, съвсем не по волята на боговете протече и завърши толкова трагично.
Нататък събитията са по-добре известни на днешната наука. Най-после богът на реда и изкуствата Аполон се намесва. Той нарежда на Орест да убие майка си, та да отмъсти за Агамемнон и Касандра, а най-вече — да си вземе полагащата му се корона, след което го и пречиства от греха. После всичко си потича отново според действителното предначертание на боговете.
И вече нищо не пречи на гърците да открият Златното сечение на хармонията.
Странен е този компютър — как всичко обръща наопаки! Всъщност това е може би истинският принцип на демитологизацията и на реализма. Нали, както са ни учили в училище, реализмът не бивало да се задоволява с видимата страна на нещата, а диалектически да ги преобръща, за да покаже и опакото им. Да, харесва ми тази негова палава дързост, но още се боя да не се крие зад нея и лекомислие. Съчиняващият му блок бил работел на принципа на игровите автомати — вярно, в основата на всяко изкуство лежи и играта, но съвсем не незаинтересуваната игра, както е твърдял някога Оскар Уайлд, а по-скоро древната ритуална игра, в която винаги е било заложено определено искане, молба, надежда или славословие и благодарност.
— Добре — казвам му. — Дотук — добре! — както рекъл падащият от двайсетия етаж, минавайки покрай десетия. И с Касандра горе-долу постигна разбирането ми, че ясновидецът винаги е трагична фигура, че Приамовата дъщеря си е била една нормална човешка душица, която напразно е търсела спокойно място сред вечно враждуващите светове. Нека обаче приключим със старите вицове, като тоя, дето току-що ти го разказах. Дай да те видя сега и в съвременната тема! Не зная какво е заложено в твоите паметни и съчиняващи блокове за днешното наше време, но у мен като че ли най-дълбоко е заложен копнежът по добрия човек. А с нарастването на отчуждението този копнеж май става все по-силен и всеобщ, та… полезно е да го изразим, а! Нали изкуството е и себеизява. Но да не ми пробуташ нещо ала Фройд, хей! Не съм негов привърженик.