Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
Самуел слушаше с дълбок интерес тези тържествени и властни слова. Той като че ли бе смаян, защото след известно мълчание продължи със съвсем друг тон:
— Заблуждавате се. Ако съм се опитвал да се изтъкна пред вас, то е само в интерес на делото, а не за лична облага. От сега нататък ще оставя да говорят само делата. И утре като начало ще бъда ваш войник, само ваш войник.
— Добре — каза председателят. — Разчитаме на теб. Ти разчитай на Бога.
По знак на председателя човекът, който бе въвел Самуел и Юлиус, дойде да ги вземе.
Те се изкачиха по стръмния хълм, откъдето бяха влезли, прекосиха отново развалините, минаха покрай тримата часови и стигнаха до града, който дълбоко спеше.
Половин час по-късно и двамата бяха в стаята на Самуел в хотел „Лебеда“.
X
ИГРА НА ЖИВОТ И СМЪРТ
Хладният въздух на майската нощ проникваше през отворения прозорец, звездите сякаш плуваха влюбено в меката лунна светлина.
Самуел и Юлиус мълчаха, все още удивени от тайнственото събиране, на което току-що бяха присъствали. Юлиус свързваше впечатлението от случилото се с мислите за Кристиане и за баща си. Предмет на мислите на Самуел беше единствено Самуел.
Високомерният доктор не се смущаваше лесно: но в действителност председателят на този върховен съвет сякаш наистина му направи впечатление. Кой можеше, питаше се той, да бъде този човек, който говори толкова властно, началник на началниците, глава на тяло, което има за членове принцове по рождение? Само Самуел лесно можеше да си представи под тази маска император.
„О, ако можех да стана един ден водач на това царствено и толкова мощно сдружение, каква мечта! Да не държа в ръцете си само жалкото съществуване на няколко души, а да си играя с бъдещето на цели нации, каква роля.“
Така си мислеше Самуел и ето защо строгото предупреждение на непознатия председател така дълбоко го засегна.
Самуел с ужас и объркване забеляза едно нещо: той, който мислеше, че има всички недостатъци, поне всичките големи, откриваше липсата на един много важен: лицемерието. Не бе ли това половината от силата? Как беше допуснал глупостта да издаде гордо своите надежди и своите качества пред тези, които притежавайки властта, едва ли биха приели една жадна и амбициозна личност? Детинщини и глупост!
„Наистина — мислеше Самуел — велик човек е бил Яго. По дяволите! Когато се играе на карти, трябва да се печели без значение как“.
След това, като етана изведнъж от креслото, където бе седнал, започна да се разхожда с големи крачки из стаята.
„Не и не — мислеше той с вирнато чело, свити юмруци и искрящ поглед, — по-добре да изгубя, отколкото да играя нечестно! Дързостта, впрочем, носи по-сладки радости и победи от низостта! Ще почакам още няколко години, преди да се правя на Тартюф. Да останем като Титан и да се опитаме да се изкачим към небето, вместо да се решим да го крадем.“
Той се спря пред Юлиус, който бе хванал главата си с ръце и изглеждаше потънал в дълбок размисъл.
— Лягаш ли си? — попита го Самуел, като сложи ръка на рамото му.
Юлиус се откъсна от мечтанието си.
— Не, не — отвърна той. — Първо трябва да напиша едно писмо.
— На кого? На Кристиане?
— О, в никакъв случай. По какъв повод и с какво право ще й пиша? Искам да пиша на баща си.
— Както си изморен? Ще му пишещ утре.
— Няма да отлагам тази задача за по-късно. Не, Самуел, ще пиша веднага.
— Така да бъде — каза Самуел. — В такъв случай по същия повод и аз ще пиша на този голям човек. — И добави през зъби: — Писмо, написано с мастилото, с което Хам е писал на Ной, За да започнем, първо трябва да изгорим корабите.
После продължи на висок глас:
— Но преди това, Юлиус, трябва да се договорим по много важен въпрос.
— Кой въпрос?
— Утре ще се бием с Франц и Ото. Въпреки че би трябвало те да ни предизвикат, всеки един от нас може да си избере противник. Ото без съмнение е по-силният от двамата.