Понеделник започва в събота [Понедельник начинается в субботу - bg]
- Автор: Стругацкие Аркадий и Борис
- Серия: НИИЧАВО #1
- Язык: болгарский
- Год: Наследник Стругацких
- ISBN: 978-5-17-041678-3
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Понеделник започва в събота [Понедельник начинается в субботу - bg]». Краткое содержание книги:
Блистающие юмором истории младшего научного сотрудника Александра Привалова стали настольной книгой многих поколений российских читателей.
И даже сейчас, десятилетия спустя, повесть «Понедельник начинается в субботу», давным-давно уже ставшая «народным достоянием» любителей отечественной научной фантастики, читается так же легко и с таким же наслаждением, как и многие годы назад!
Младият Ковальов се върна на поста си. Лейтенантът скърцаше с перото и често с чукане го топеше в мастилницата. Аз седях, тъпо разглеждах окачените по стените плакати и лениво си мислех, че на мое място Ломоносов, да речем, би грабнал паспорта и изскочил през прозореца. В какво всъщност се състои работата? — мислех си аз. Работата е там, че човек не смята сам себе си за виновен. В този смисъл аз не съм виновен. Но виновността изглежда бива обективна и субективна. И фактът си остава факт. Цялата тази купчина от шейсет и четири копейки юридически е разултат от грабеж, извършен с помощта на технически средства, каквото в случая е неразменяемото петаче.
— Прочетете и подпишете — каза лейтенантът.
Прочетох протокола. От него се виждаше, че аз, долуподписаният А. И. Привалов, по неизвестен начин съм станал притежател на действуващ модел неразменяеми пет копейки, образец ГОСТ 718–62 и съм злоупотребил с него; че аз, долуподписаният А. И. Привалов, твърдя, че съм извършил своите действия с научна цел, без каквито и да било користни намерения; че съм готов да възстановя причинените на държавата щети в размер на една рубла и петдесет и пет копейки; че аз най-после, съобразно решението на Солонецкия градски съвет от 22 март 1959 година, съм предал посочения действуващ модел неразменяемо петаче на дежурния по участък лейтенант У. У. Сергиенко и в замяна на това съм получил пет копейки в парични знаци, които са в обращение на територията на Съветския съюз. Подписах се.
Лейтенантът свери подписа ми с подписа в паспорта, още веднъж грижливо преброи копейките, обади се някъде по телефона, за да уточни колко струват дъвчащнте бонбони и четчицата за примуса, написа квитанция и ми я даде заедно с пет копейки в монетни знаци, които са в обращение. Когато ми връщаше вестниците, кибрита, бонбоните и четчицата, той каза:
— А за водата, която по ваше лично признание вие сте изпили, трябва да платите 81 копейки.
Платих с гигантско облекчение. Лейтенантът още веднаж внимателно прелисти паспорта ми и ми го върна.
— Свободен сте, гражданино Привалов — каза той. — И занапред бъдете по-вннмателни. Задълго ли сте в Соловец?
— Утре заминавам — казах аз.
— Тогава бъдете по-внимателен до утре.
— Ох, ще се постарая — казах аз, като си прибирах паспорта. А след това, подтикван от импулса, попитах с притаен глас: — Кажете ми, другарю лейтенант, на вас тук в Соловец не ви ли се струва странно?
Лейтенантът вече разглеждаше някакви книжа.
— Аз съм тук отдавна — каза той разсеяно. — Свикнал съм.
Пета глава
— А вие самият вярвате ли в призраци? — попита лектора един от слушателите.
— Разбира се, не — отвърна лекторът и бавно се стопи във въздуха.