Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
Втората изненада бе реакцията му. Той ги погледна и без да им обръща внимание, отвори вестника си на следващата страница. Пола се обърна към Туийд.
— Не говори с него — предупреди я той. — И не го поглеждай втори път…
Туийд попълни формуляра, който му подаде администраторката. Пола също започна да пише и той се зачуди защо момичето държи листа толкова далеч от очите си. Администраторката й подаде ключ.
— Коя стая казахте? — попита високо Пола. — Не виждам добре, очилата ми са някъде в багажа.
— Стая 135 — повтори ясно администраторката.
Веднага щом разопакова багажа си, Туийд се отправи към стаята на Пола. Също като неговата и тази беше голяма, с две легла — Моника не бе успяла да резервира единични. Стаята беше ъглова и повече приличаше на апартамент. Прозорците й гледаха към улица „Мон Блан“ от едната страна, а от другата — към реката.
— Разкошна е — усмихна се Пола. — Погледнете светлините от другата страна на реката.
Завесите на прозорците бяха дръпнати встрани и далеч зад тях ярките светлини на неонови реклами осветяваха сградите, а отраженията им във водата приличаха на някакви пъстри змии. Туийд кимна с глава, но мислите му бяха другаде.
— Ото Кулман вече ми се обади — продължи Пола — Попита кога ще излезем за вечеря, каза, че ще ни чака във фоайето и бързо затвори.
— Държи се странно, но вероятно има причини. Предполагам, че по-късно ще се присъедини към нас, затова ще изберем някой малък ресторант.
— Вече го направих. Надявам се, нямате нищо против, че след неговото обаждане запазих маса за трима в „Лез Армюр“. Това е един хубав ресторант в стария град, близо до катедралата. Помолих ги да запазят маса в ъгъла.
— Отличен избор. Искате ли да се преоблечете?
— Искам храна. Умирам от глад. А и имам чувството, че Ото иска да ни види спешно. Той употреби тази дума, докато разговаряхме.
— Облечи си палтото и да тръгваме.
Кулман стоеше точно пред входа, облечен в черен шлифер и с черна широкопола шапка, спусната ниско над голямото му чело. Беше нисък, но имаше много широки рамене и още веднъж напомни на Пола за Едуард Робинсън от старите филми. Същото твърдо лице, същите строги устни, същото усещане за огромна физическа и умствена сила. Кулман пак не им обърна никакво внимание. Оглеждаше се вляво и вдясно, сякаш очакваше някой друг.
Пола тръгна към мерцедеса — такси, който се приближи до входа. Когато шофьорът се втурна да й отвори задната врата, тя го попита високо и ясно:
— Можете ли да ни закарате до ресторант „Лез Армюр“? Намира се в стария град близо до катедралата.
— Знам мястото, мадам…
Колата се отдели от бордюра и тя се облегна удобно. Туийд седеше до нея. Студът отвън я бе сковал дори за краткото време, което бе прекарала на тротоара, и сега се наслаждаваше на топлината в купето. Откъм езерото духаше леден източен вятър. „Сигурно идва от Сибир“ — помисли си тя.
— Надявам се да е разбрал — прошепна Пола.
— О, със сигурност е разбрал, ако това е била целта му. Минаха по широкия мост над Рона и продължиха към ресторанта през множество криволичещи улици. Започна да ръми. Паважът на улиците блестеше под светлината на лампите като намазан с олио. Старият град бе разположен на върха на един хълм, от който се виждаше голяма част от Женева от другата страна на реката. Колата се движеше бавно по завоите, а от двете страни на пътя се издигаха редиците на старите, плътно притиснати една в друга къщи. Хълмът беше стръмен, а на самия връх се намираше катедралата.
Туийд погледна Пола. След кошмарното преживяване в Сафък поведението й беше забележително. Той не можеше да не се възхити на начина, по който бе успяла да овладее ситуацията в хотела и да информира Кулман за номера на стаята си. Благодарение на находчивостта й немецът разбра и мястото, където да ги намери вечерта. Знаеше какво се опитва да направи — да му докаже, че въпреки всичко е в състояние да върши добре работата си.
Пола погледна навън, докато мерцедесът продължаваше безкрайното си изкачване по тесните павирани улици. През нощта Старият град изглеждаше доста зловещо. Пусти тротоари, мрачни входове, зле осветени стръмни стълбища.
Мерцедесът намали и спря в уличка близо до някаква висока платформа, върху която бяха подредени старинни оръдия. Шофьорът се обърна към тях:
— Ще продължите пеша покрай арсенала — той посочи платформата. — Съвсем близо е.
— Да, знам — каза Туийд и плати.
Шофьорът изскочи и отвори вратата на Пола. Тя излезе, последвана от Туийд, който вдигна яката на палтото си и остана неподвижен в дъжда, докато колата потегли. Сякаш се вслушваше в плътната тишина, която бе настъпила.