Смяна на сцената
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Игнатова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Смяна на сцената». Краткое содержание книги:
Това, изглежда, е разумен съвет, но Кар не знае, че оставайки в Лусвил, той ще се забърка в един свят на престъпления и с Pea Морган — порочна и чувствена крадла, току що излязла от затвора…
Отидох при Главния полицай, който търкаляше молива си, но този път това не му беше присърце. Той ме погледна със свинските си очички, подсмръкна, почеса се под дясната мишница и каза:
— Хайде да чуем. Какво се случи?
— Казах ви но телефона, сержант — казах аз — Спуки пристигна със седем приятелчета. Заплаши ме. Изхвърлих го и приятелчетата му офейкаха. Това е всичко.
Той ме огледа, бутна шапката си назад и изгрухтя.
— Току-що получих резултатите от медицинския преглед — каза той. — Негодникът има разбита челюст, разбит нос, осем избити зъба и има късмет че е все още жив — той се вгледа в мен. — С какво го удари — с тухла ли?
— В бързината си да излезе падна по стълбите — казах безчувствено.
Той кимна.
— Някак си се спъна в краката си, нали?
— Някак си.
Дълга пауза, след която казах:
— Виждали ли сте колана му? Има остри гвоздеи. Възнамеряваше да ме удари по лицето с него. Той отново кимна и продължи да ме гледа.
— Трябва ли да го оплакваме, сержант? — продължих. — Ако мислите, че трябва, мога да му изпратя цветя… ако мислите, че трябва.
Той започна отново да търкаля молива си.
— Той може да подаде жалба… за нападение. Ще се наложи да разследваме.
— Искате ли да почакаме докато го направи?
Свинските му очички отново ме изучаваха и той спря да търкаля молива си.
— Да… добра идея.
Той огледа празния арест. По една или друга причина никой в този момент нямаше неприятности и ние бяхме сами. Той се наведе напред и каза с дрезгавия си глас:
— Всеки полицай в този град е искал да направи това, което ти направи с онзи кучи син. — Неговото лице, наподобяващо сурово телешко месо, се разпука в широка, приятелска усмивка, — но внимавай господин Кар, Спуки е като слон: няма да забрави.
— Имам работа — казах аз и, с все още безизразно лице, но с вътрешно усещане за триумф, — мога ли да си тръгвам?
— Да разбира се — той се облегна и очите му станаха замислени. — Един шофьор на такси съобщи, че видял как един мотоциклет се взривил снощи… мотоциклета на Спуки. Знаеш ли нещо за това?
— Трябва ли да знам?
Той кимна.
— Това е правилният отговор, но не се осланяй на това, господин Кар. Трябва да пазим закона и реда в този град.
— Когато можете да отделите минутка, сержант — казах аз, — споменете това на Спуки.
Ние се погледнахме един друг и аз тръгнах.
Когато се върнах в канцеларията Джени беше там. Разбира се тя беше вече чула всичко. Това беше нещо, което не можех да пазя в тайна. Тя беше пребледняла и трепереше.
— Можеше и да го убиеш! — извика тя: — Какво му направи?
— Той стана груб… и аз станах груб — заобиколих бюрото и седнах. — Той си го просеше. Бях в полицията. Те са щастливи като деца на празненството. Така че хайде да забравим Спуки.
— Не! — Гняв, който никога не бях очаквал да видя изпълни погледа й. — Ти се мислиш за герой, нали? Не си такъв! Знам, че ти унищожи неговия мотоциклет! Счупи носа и челюстта му! Ти си точно толкова брутален и жесток, колкото него! Не можеш да останеш тук! Ти разваляш всичко, което аз се опитвам да направя! Искам да се махнеш.
Вперих очи в нея.
— Още малко и ще ми кажеш, че отиваш в болницата, за да му държиш ръката.
— Няма нужда от евтини подмятания. Искам да се махнеш!
Започнах да се ядосвам, но овладях чувствата си.
— Виж, Джени, трябва да погледнеш истината в очите. Гангстери като Спуки трябва да бъдат третирани като животни, каквито в същност са — казах аз. — Представи си, че бях останал на мястото си и му бях позволил да одере плътта от лицето ми с колана си. Тогава щеше ли да ме оправдаеш?
— Ти почти го уби! Не разговаряй с мен! Ставай и си тръгвай!
— Добре — изправих се на крака и заобиколих бюрото. — Ще бъда в хотела още няколко дни.
Отидох до вратата, спрях и я погледнах:
— Джени, лошото на добрите хора е, че рядко са реалисти. Спуки е жестоко животно. Добре… върви и дръж ръката му, ако така ще се чувстваш по-добре. Всеки има право по свой начин да мисли, но внимавай. Все още не се е родило, животно по-опасно и по-жестоко от Спуки.
— Няма да те слушам! — гласът й се повиши. — Моят чичо направи голяма грешка като те изпрати тук! Ти си напълно неподходящ за благотворителна работа! Ти не можеш и никога няма да можеш да осъзнаеш, че хората отвръщат на добротата! Работила съм тук две години, а ти си бил тук десет дни. Ти…
Тогава оставих чувствата си да вилнеят.
— Чакай! — резкият ми глас я стресна и я сряза. — Какво си постигнала с твоята добрина за две години? Хората не оценяват добрината! Това, което искат от теб е талон за храна или подаяние. Те биха приели подаяние дори и ако го захвърлиш срещу тях! Всички тези жени, които идват да ти досаждат са крадци на дребно. Сигурна ли си, че не ти се присмиват? Този твой район е бил тероризиран от Спуки години наред. Дори и полицията не е могла да се справи с него и ти може би ще откриеш, че съм направил повече за тази част на твоя град за десет дни, отколкото, ти за две години.