Виновните се страхуват

— Ало, ти си вече тук, приятелю, и при това си развял байрака. Не можа ли да ме дочакаш?

— Бутилката още не е отворена. Сядай! Как е самочувствието, когато човек е свободен?

— Ти нищо не знаеш — изду гърди той. — Не си преживял моите патила. Наистина, трябва да ида да ми проверят главата, как можах да издържа толкова време при него — и почука леко бутилката с нокът. — Имаш ли намерение да я отваряш, или ще си седим ей така и ще и се възхищаваме?

Налях му и добавих парче лед, след което налях и на себе си. Допряхме чаши, както боксьорите докосват ръкавици преди началото, кимнахме си приветливо и отпихме.

След разговора ми с Крийди, а после и с Кетчън, леденото уиски ми дойде съвсем на място. Запалихме цигари, настанихме се още по-удобно в плетените столове и се усмихнахме един другиму.

— Хубаво, а? — разля се в усмивка Фултън. — Ако има нещо, което да обичам най-много на този свят, то е да седна там, където мога да се вслушам в морето, и да си сръбвам добро уиски. Не мога да си представя човек да желае нещо по-прекрасно. Е, има моменти, когато и жената може да заеме образа на това нещо, но когато човек иска да се отмори, не търси жена. И ще ти кажа защо. Жените бърборят непрекъснато, а уискито — никога. Тая твоя идея бе блестяща, драги!

— И още една умна идея. След като обърнем по няколко чашки, не ще е зле да опитаме и от ония пилета, ей там на шишовете.

— Ами така де! Тия птици са най-вкусните по тази ивица от океана. Да не допуснеш грешка! Е, добре, можеш да идеш у Алфредо, у Карлтън, в Синята зала или да попаднеш дори в „Мъскитиър Клъб“. На тези места също сервират пилета. Поднасят ти ги с петима келнери, закичени с орхидеи, и то със сребърни вилици. А сметката?! Може да ти извади дясното око! Тук просто ти ги подават, но, братко, хубави са! И при това съвсем евтино! — Той довърши чашата си и я остави на масата с въздишка. — Идвам тук два пъти седмично. Понякога водя момичето си, понякога сам. Умирам си от смях, като помисля за всички тия богаташки глупци, дето плащат десет пъти повече от мен, а получават нещо кофти. Най-големият майтап е, че никой от тях не смее да си позволи да дойде тук, защото снобските му приятели ще си въобразят, че икономисва. А да икономисваш в този град е най-големият смъртен грях.

Налях му нова чаша и долях своята, та да остане с впечатление, че пия наравно с него.

— Но, и винаги има едно но — продължи той, поклащайки глава, – заведението започва да запада. Допреди една година тук идваха само момчета и момичета, настроени другарски, добри и прилични. Сега вече и гангстерите знаят това място. Те също обичат да си натъпчат тумбака, както и аз. Градът ни има ново увеселително заведение — кораб-игрален дом, закотвен в залива. Такива комарджийници привличат гангстерите, както вмирисано месо мухите. Нашият Сам е разтревожен. Миналата седмица си поприказвахме. Вижда как почтените посетители започват да странят от заведението му, а съмнителни типове заемат техните места. Той не е в състояние да ги привлече обратно, защото хората не искат да се смесват с гангстери. Миналия месец стана голям бой и се размахваха ножове. Положението беше овладяно бързо от Сам, но такива неща плашат посетителите и те започват да отбягват заведението. Страхува се да не се повтори още веднъж подобен бой. Тогава ресторантът му ще придобие трайна слава на бандитско гнездо.