Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
После настана дълго мълчание. Димът от цигарата на Макграт се сливаше с тишината под високия таван. Стенният часовник неуморно тиктакаше към дванайсет и половина.
— Добре — каза най-сетне Броган. — И какво ще правим сега?
— Ще работим цяла нощ — отсече Макграт. — Цял ден, цяла нощ, всеки ден, всяка нощ, докато я открием.
Той огледа двамата. Отново обмисли избора си. Реши, че са добър екип. Подходяща комбинация. Броган беше по-възрастен, по-суховат, песимист. Нисък, стегнат мъж с делови и разумен подход към задачите, но притежаващ и необходимата доза въображение. Доста объркан личен живот — приятелка и две бивши съпруги, които му струваха много пари и нерви. Това обаче никога не се отразяваше върху работата. Милошевич беше по-млад, рядко разчиташе на интуицията, обичаше да действа със замах, но само върху стабилна основа. Не беше амбициозен — по-скоро предимство, отколкото недостатък. Имаше слабост към скъпи автомобили с висока проходимост, но всеки човек се нуждае от някакво хоби. И двамата спадаха към ветераните на Бюрото със солиден километраж и скалпове на колана. Обичаха работата си и не се оплакваха от извънредните часове. Нито пък от заплатата, което ги правеше едва ли не уникални. Да, добър екип. Отскоро работеха в Чикаго, но разследването нямаше да се води на местен терен. Макграт бе твърдо уверен в това.
— Мило, ти се заемаш с движението на Холи — каза той. — Всяка стъпка, всяка минута от дванайсет нататък.
Милошевич кимна разсеяно, като че обмисляше тъкмо това.
— Броган, проверка на обстоятелствата — добави Макграт. — Трябва да открием причината.
Броган кимна и се навъси, сякаш вярваше, че щом открият причината, всичко друго ще бъде решено.
— От стареца ли да почна? — запита той.
— Естествено — каза Макграт. — Лично аз бих започнал от него.
— Добре де, но кой от двамата? — запита Броган.
— Все едно — отвърна Макграт. — Както решиш.
На две хиляди седемстотин трийсет и девет километра от тях се взимаше друго важно решение. Относно третия дърводелец. Клиентът се върна до бялата сграда с пикапа на майстора. Третият дърводелец бе събрал инструментите и когато видя колата да наближава, пристъпи напред. После спря изненадан, защото зърна грамадния силует зад волана. Все още се колебаеше, когато клиентът отби настрани и се измъкна от кабината.
— Наред ли е всичко? — запита клиентът.
— Къде са момчетата? — запита дърводелецът на свой ред.
— Поговорих си с тях — рече клиентът. — Имаме малък проблем.
— Проблем ли? — повтори дърводелецът.
После замълча, защото мислеше за своя дял от печалбата. Вярно, дребен дял — като за чирак. Но при тая цена щеше да получи повече пари, отколкото бе виждал от доста време насам.
— Имаш ли трион? — запита клиентът.
Младежът го погледна учудено.
— Тъп въпрос, нали? — рече клиентът. — Да питам дърводелец дали има трион. Я покажи най-добрия.
Дърводелецът постоя малко, после се наведе и измъкна от купчината инструменти тежък моторен трион. Металният корпус лъщеше мътно, по острите зъбци на диска се белееха пресни стърготини.
— Добре ли е наточен? — запита клиентът. — Ще се справи ли и с най-коравото дърво?
Младежът кимна и предпазливо отвърна:
— Върши работа.
— Добре, слушай сега уговорката — рече клиентът. — Трябва ни демонстрация.
— На триона ли?
— На стаята.
— На стаята? — повтори младежът.
— Никой не бива да се измъкне от нея — каза клиентът. — Така се разбрахме, нали?
— Проектът е ваш — отвърна дърводелецът.
— Но го изпълнихте вие, нали? Ето какво искам. Трябва ни изпитание. Демонстрация, за да проверим дали стаята отговаря на целта.
— Добре, но как? — запита младежът.
— Влизаш вътре — обясни клиентът. — Да видим дали ще се измъкнеш до сутринта. Ти си я строил, нали така? Следователно знаеш всички слаби места. Ако някой може да се измъкне, това си ти, нали? Ясна работа, ти си.
Младежът дълго мълча. Опитваше се да проумее.
— И ако се измъкна? — запита той.
Клиентът сви рамене.
— Тогава няма да ви платя. Защото не сте си свършили работата.
Младежът отново замълча. Чудеше се дали не го взимат на подбив.
— Откри ли логическата грешка? — запита клиентът. — Сигурно в момента си мислиш, че ще е най-изгодно цяла нощ да си седиш на задника, а утре да ми речеш: не, сър, не можах да се измъкна, просто няма начин.