Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Морската пехота е изключително старомодна по дух организация (последна в списъците на американските въоръжени сили, когато се опре до получаване на каквито и да било нови оръжия), която се придържа неотклонно към убеждението, че абсолютно всеки морски пехотинец трябва първо и най-вече да умее да стреля с автомат, дори и ако впоследствие се специализира като готвач или снабдител. Наред с това морската пехота е елитна нападателна военна единица, чиято бойна доктрина приема като естествена необходимостта понякога да се жертва живот за време. Въобще цялостната ориентация на морската пехота е насочена към изискванията на боя — той дефинира всичко, което тези войски правят.
Всички тези характеристики правят морските пехотинци крайно нетипични както за останалата част от съвременните въоръжени сили на САЩ, така и за армиите по света, които обикновено се състоят от изключително голям брой псевдо-военен личен състав, изпълняващ технически и административни задачи, та дори и отговарящ за връзките с обществеността. По своята численост този състав обхваща далеч по-малобройни истински бойни единици. А морската пехота се състои почти изцяло от такива. По същата тази причина обаче те са превъзходно поле за изследвания за начините, по които действат методите на строевата и физическа подготовка. Пехотинците извличат своите войници от най-екстравагантното и инвидивидуалистично цивилно общество в целия свят и само за дванадесет седмици успяват да ги превърнат в елитни бойци.
Най-лесно е, ако успееш да ги изловиш, докато са още млади. Вярно е, че и по-възрастни мъже могат да бъдат превърнати във войници — правило се е във всяка война. Ала тях никога не би успял да накараш да повярват, че онова, което правят, им харесва. Точно тук се корени и основната причина, поради която преобладаващата част от армиите по света се стараят да набират своя боен състав от момчета, все още ненавършили двадесет години.
Младите цивилни доброволци, които са кандидатствали и са били приети в Морската пехота на САЩ, пристигат на остров Парис — базата за основна военна подготовка, с която войските разполагат по източното крайбрежие на страната, изпълнени едновременно с огромно вълнение и тревога. Повечето от тях са напълно наясно, че им предстои да преживеят нещо изключително необичайно и трудно. Но те не се придвижат сами до базата. Пристигат поединично с различни полети на летище Чарлстън, в деня, в който е обявено събирането на техния взвод, където биват държани до късно през нощта в състояние на все по-нарастващо нервно напрежение. Когато най-сетне пристигнат автобусите, които трябва да ги извозят за останалите сто и двадесет километра до остров Парис, обикновено вече минава полунощ. И това въобще не е административно недоглеждане. Знае се, че шоковото обучение, което им предстои, ще даде най-ефективни резултати върху хора както изтощени, така и леко дезориентирани.
Организацията на основната военна строева и физическа подготовка е машина, която ежемесечно смила по няколко хиляди млади мъже. Всеки неин аспект, както и всяко винтче и болтче от тази машина са създадени с единствената цел да превърнат цивилния в морски пехотинец колкото е възможно по-успешно. При условие, че машината разполага с тотален контрол над телата и обстановката на тези момчета за период от приблизително три месеца, покръстването им е почти гарантирано. Остров Парис осигурява контролирана околна среда, извън която новобранците въобще не могат да припарят. Напускат я едва след дванадесет седмици, вече като редници от морската пехота.
Позволено им е да поддържат контакт с близките си, стига нещата да не излязат извън контрол. На всеки три седмици имат право да се обаждат вкъщи, за да са спокойни, че всичко е наред освен ако вече са получили писмо, както и при някои особени обстоятелства. В случай че за тях има спешно съобщение, позволява им се да го получат. Ако не е спешно, някой от моя състав го получава.
Понякога се обаждат родители, които очевидно не са успели да свикнат с факта, че синът им се е откъснал завинаги от тях — защото в повечето случаи става точно така. Армията им дава възможност да напуснат дома си и да продължат живота си в една доста сигурна обстановка.
Капитан Брасингтън, Морска пехота на САЩ
За младите новобранци основната военна подготовка е единственото, което обществото може да им предложи като заместител на ритуала по съзряването. Тази институционална характеристика продължава без прекъсване още от първобитното общество, когато младите мъже е трябвало да преминат тежки изпитания, за да бъдат приети като членове на воинската общност на племето.