Сърце от пламък
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърце от пламък». Краткое содержание книги:
— Тук сме слушали такива прекрасни концерти — промълви тя и се отдалечи към средата на платформата. Леандър я следваше по петите. — Толкова добре си спомням розовата си рокля на бели ивици…
Гласът й пресекна, когато Лий застана пред нея и тя видя, че вече няма къде да бяга. Блеър го погледна в очите, почувства топлината на тялото му. Лий разтвори ръце и тя без възражения се сгуши в обятията му.
Тази вечер нямаше музика: звучаха само шумовете на нощта. Въпреки това Блеър повярва, че чува сладката песен на цигулките, когато Лий се завъртя с нея по платформата в ритъма на валса. Затвори очи и се остави той да я води, вдигнала поли през ръката си, не мислеща за нищо, отдадена изцяло на момента. А когато я притегли плътно до себе си и притисна краката си до нейните, тя се олюля в такта на валса и се отдаде на чувства, никога неизпитвани досега.
Блеър загуби всякакъв усет за време в обятията му и напълно забрави, че играе ролята на сестра си и че всъщност този мъж, с когото танцуваше толкова интимно, е чужд за нея. Осъзнаваше единствено настоящето, миналото беше престанало да съществува, а бъдещето нямаше никакво значение.
Когато Лий обсипа с целувки тила й, страните й, слепоочията й, тя обгърна с ръце врата му и бавно се завъртя в кръг, продължавайки да се полюлява в изкусителния ритъм на валса.
— Ти доказа, че можеш да бъдеш различна — прошепна той, но Блеър чуваше единствено кръвта, която биеше в слепоочията й. — Хайде, целуни ме още веднъж, и ще продължим пътя си.
Единствено последните му думи, които говореха за скорошно тръгване, проникнаха в съзнанието й. Не искаше да излезе оттук, не искаше този миг да свършва и когато Лий отново я целуна, тя се почувства, толкова слаба, че едва не се свлече на пода.
Той я хвана здраво с две ръце и я отдалечи от себе си, но тя продължи да стои с отметната назад глава и затворени очи, неспособна дори да се помръдне. Най-после повдигна натежалите си мигли и видя усмивката му. Но лицето му беше замечтано. Никога не го беше виждала такъв. Тя нежно отговори на усмивката му.
— Ела, ангел мой — засмя се той и я вдигна на ръце. — Сега ще те представя на градските величия.
Едва когато Лий я сложи да седне във файтона, разумът й се възвърна. Тази вечер въобще не протичаше така, както беше очаквала. Отначало имаше намерение лично да установи дали сестра й си е избрала подходящ съпруг, но вместо да изясни този въпрос с трезва глава и научна прецизност, тя влезе в близко съприкосновение с изследвания обект и загуби ума и дума.
— Това е невероятно…
— Кое, сърце мое? — попита Лий, като седна до нея и взе в ръце поводите.
— Че… че внезапно ужасно ме заболя глава. Мисля, че е най-добре да ме отведеш в къщи.
— Я да видя.
— Не — промълви Блеър и се отдръпна.
С дългите си силни пръсти той я хвана под брадичката и издърпа лицето й към своето.
— Не виждам симптоми на болка — прошушна Лий. — Само тази малка биеща вена — прибави той и целуна челото й точно под корените на косата. — Това ще ти помогне да забравиш главоболието.
— Моля те! — прошепна тя и се опита да обърне лице. — Моля те, недей!
След дълга, нежна целувка по слепоочието Лий отново взе юздите в ръка и потегли към изхода на парка.
Блеър притисна ръка до гърдите си и усети лудото биене на сърцето си. Сега поне имаше сигурността, че отиват между хора, а после Лий ще я отведе у дома, където ще може да възвърне самообладанието си и да прати този опасен мъж там, където му е мястото — в обятията на сестра си.
По-късно някой й разказа, че наистина е имало прием при губернатора, че тя също е била там, била му е представена и дори й се удало да размени с него няколко свързани изречения, Но Блеър нищо не помнеше. Струваше й се, че през всичкото това време е лежала в обятията на Леандър, който се носеше с нея по някаква огледална танцова площадка, и тя не виждаше нищо друго освен зелените му очи и се губеше в неизмеримите им дълбини.
Припомни си дори няколко души, които й бяха казали, че никога не е изглеждала толкова очарователна, а Лий толкова щастлив. Бяха й задали хиляди въпроси за сватбата и Блеър нямаше да може да отговори на нито един от тях, ако Лий не се беше притекъл на помощ в последния момент и не я беше отвел да танцуват.
Ако все пак беше отговорила на някой въпрос, тя го забрави в същия миг. Помнеше само ръцете му, очите му, близостта му и собственото си опиянение.
Едва когато някакво момче донесе съобщение, че някой се нуждае от помощта на доктор Уестфийлд, тя дойде на себе си и осъзна, че вълшебната нощ свършва. Като Пепеляшка от приказката тя трябваше да си плати за това прекрасно преживяване.