Сега и завинаги

Чарлз се облегна на стола и протегна разтрепераната си ръка към момичето.

— Катрин… — прошепна той.

Неуверена, Виктория пое ръката му. Той здраво стисна нейната.

— Катрин… — отново прошепна херцогът и момичето видя сълзи в очите му.

— Майка ми се казваше Катрин — тихо каза Виктория. Ръката му стискаше толкова силно нейната, че започна да й причинява болка.

— Да — прошепна той. След това прочисти гърлото си и гласът му стана по-силен: — Да, разбира се. — Чарлз тръсна глава. Девойката забеляза, че той е удивително висок и много слаб, с лешниково-кафяви очи, които старателно изучаваха лицето й. — Е — бързо добави херцогът, — вие сте дъщерята на Катрин.

Виктория кимна, без да е много сигурна как трябва да разбира думите му.

— Казвам се Виктория.

Странна нежност проблесна в очите му.

— А аз съм Чарлз Виктор Филдинг.

— А… разбирам.

— Не — поправи я той. — Не разбирате. — Херцогът се усмихна. Нежна усмивка, която стопи десетилетия от възрастта му. — Изобщо не разбирате. — И след това неочаквано я прегърна силно. — Добре дошла у дома, скъпа — каза той със силно развълнуван глас, потупа я по гърба и отново я притисна към себе си. — Добре дошла. — И Виктория си помисли, че може би наистина си е у дома.

Херцогът я пусна, усмихна се стеснително и й предложи стол.

— Сигурно умираш от глад. О’Мейли! — извика той лакея, застанал до бюфет, на който бяха подредени множество покрити сребърни блюда. — И двамата сме прегладнели.

— Да, ваше сиятелство — отвърна лакеят, обърна се и започна да пълни две големи чинии.

— Искам да се извиня, че когато пристигна, не те чакаше карета — обърна се Чарлз към Виктория. — Не съм допускал, че може да пристигнеш по-рано. Казаха ми, че параходите от Америка обикновено закъсняват. Как мина пътуването ти? — Лакеят постави пред момичето чиния, пълна с яйца, картофи, бъбреци, шунка и хрупкави френски кифлички.

Виктория погледна подредените до чинията златни прибори и мислено благодари на майка си, че ги бе научила със сестра й да си служат с тях.

— Много приятно — отвърна тя с усмивка и добави срамежливо: — ваше сиятелство.

— Мили Боже! — възкликна херцогът и се засмя. — Не мисля, че имаме нужда от официални обръщения. Ако ги спазваме, ще трябва да се обръщам към теб с графиня Лангстън или лейди Виктория. Това не би ми допаднало. Бих предпочел да се обръщаш към мен с чичо Чарлз, а аз към теб — с Виктория. Какво ще кажеш?

Топлотата му събуждаше у младото момиче привързаност, която пускаше дълбоки корени в сърцето й.

— С удоволствие. Никога няма да се науча да се обръщам на графиня Лангстън, която и да е тя. Лейди Виктория също не ми допада особено.

Чарлз я погледна странно и остави кърпичката си в скута.