Дипломатически имунитет

Най-накрая стигнаха до зала със стена-прозорец, предлагаща панорамна гледка към единия край на станцията и към дълбоката, обсипана със звезден прах бездна отвъд. Всеки външен, страдащ и от най-лека форма на агорафобия или страх от разхерметизация, без съмнение би предпочел да прилепи гръб до отсрещната стена. Майлс се придвижи плавно до прозрачната бариера, спря се с два деликатно протегнати пръста и плъзна поглед по космическия пейзаж. Устните му кривнаха нагоре по собствена воля.

— Много е хубаво — искрено рече той.

Огледа се. Роик си беше намерил една ръкохватка близо до вратата и смутено я делеше с долната ръка на един от охранителите квади, който му се блещеше, докато и двамата преместваха пъргаво пръсти в стремежа си да не се докоснат. Голямата част на почетната охрана беше останала в съседния коридор, в залата ги бяха последвали само двама, един от станция Граф и един от Съюзна, които се полюшваха нащрек във въздуха. Покрай две от другите стени на залата бяха наредени декоративни растения в осветени спираловидни тръби, които поддържаха корените им в хидропонна мъгла. Екатерин спря до едно от тях и заразглежда многоцветните му листа. После откъсна вниманието си от растението и кратката й усмивка угасна, докато местеше погледа си от Майлс към домакините им, които, от своя страна, се дебнеха взаимно. Очите й се спряха любопитно на Бел, който пък гледаше Майлс с едно такова изражение… е, всеки друг навярно би го определил като любезно. Майлс обаче подозираше, че се касае за дълбока ирония.

Квадите се настаниха в полукръг, или по-скоро полусфера, около централното видтабло, Бел се полюшваше близо до другия мъж в сиво-синьо — началник Уотс. Извити колонки с различна височина заместваха контролните табла за комуникационна връзка, които обикновено се вграждаха в страничните облегалки на въртящите се столове; приличаха донякъде на цветя със стъбла и се оказаха подходящо разположени колци за връзване. Майлс си избра колонка с гръб към откритото пространство. Екатерин се плъзна от другия край на стаята и зае позиция малко зад него. Беше превключила на тихия си, силно резервиран режим на поведение, което Майлс се беше научил да не разчита като признак на униние. Много по-вероятно бе да означава, че се е замислила твърде дълбоко и е забравила, че се очаква да изглежда ведра. За щастие това нейно сякаш изваяно от слонова кост изражение можеше да мине и за аристократична незаинтересованост.