Мечът на зората
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на зората». Краткое содержание книги:
— Кой нарушава покоя на Господаря Тарагорм в Двореца на времето?
— Барон Мелиадус, неговият шурей, с разрешение на краля-император — отвърна баронът, принуден да крещи с пълно гърло, за да бъде чут.
Още дълго останаха затворени вратите — много повече, отколкото баронът смяташе за необходимо, а сетне се разтвориха бавно, допускайки носилката вътре.
Ето че се озова в просторната приемна, покрита с гравирани метални плочи, и тук шумът бе направо невъобразим. Стените на залата ечаха от ритмични бумтежи, тиктакания, потропвания и металически звън и баронът беше готов да запуши ушите си, ако не му пречеше масивният вълчи шлем. Не се съмняваше, че остане ли още малко тук, ще оглушее.
Междувременно го поканиха да премине в следващата зала, облицована с меки гоблени (както и следваше да се очаква, с рисунки на най-различни времеизмервателни инструменти), но тук поне шумът бе доста по-приглушен. Робините внимателно положиха носилката, баронът дръпна завесите, изправи се и зачака появяването на своя зет.
И този път според него очакването продължи повече от необходимото, докато се появи домакинът, пристъпвайки през една двойна врата в отсрещния край на залата с неизменната подобна на часовник маска на главата.
— Подранили сте, любезни — рече Тарагорм. — Съжалявам, че ви накарах да чакате, но трябваше да свърша със закуската.
Мелиадус с раздразнение си помисли, че Тарагорм би могъл да му спести поне тази подробност, и каза:
— Простете, зетко, но нямах търпение да се запозная с изследванията ви.
— Поласкан съм. Оттук, ако обичате.
Тарагорм се завъртя и хлътна във вратата, от която се бе появил. Мелиадус го последва.
Минаха през още няколко тесни зали, облицовани с гоблени, и спряха пред масивна метална врата. Тарагорм натисна тежката ръчка с цялото си тяло и във въздуха внезапно се разнесе пронизително свистене, придружено от болезнено бавни и разтърсващи удари.
Мелиадус вдигна рефлексивно глава и в същия миг зърна огромно махало, което пореше въздуха над него — завършваше с петдесеттонова бронзова топка, оформена да наподобява блеснало слънце, която вдигаше такъв вятър, че всички тежки гоблени в стаята се люшкаха, а копринената пелерина на Мелиадус се развя като криле на птица. Махалото бе причина за вятъра, а огромният маховик, монтиран над него, пораждаше ритмичните разтърсващи пода удари. В другия край на просторната Зала на махалото бяха подредени най-разнообразни машини, рафтове с лабораторни прибори, инструменти от бронз, месинг и сребро, купища позлатена жица, планетарии, астролабии, висящи часовници, настолни часовници, ръчни часовници, слънчеви часовници — а край всичко това се въртяха безчислените роби, наемници и учени на Тарагорм, заловени и докарани тук от най-далечни земи, където много от тях бяха били прочути и уважавани.
Докато Мелиадус разглеждаше залата, в единия край блесна ярковиолетово сияние, в другия се посипа градушка от искри, а някъде в дъното се изви алена струйка дим. Баронът втренчи поглед в някаква черна машина, която бавно се срина, вдигайки облак прах, а работещите край нея механици се строполиха на пода и се овъглиха.
— Какво беше това? — разнесе се нечий глас наблизо. Мелиадус се извърна и откри, че Калан от Витал, Главен учен при краля-император, също е на посещение при Тарагорм.
— Експеримент с ускоряване на времето — обясни Тарагорм. — В състояние сме да задвижим процеса, но не и да го контролираме. Всички наши опити в тази насока до момента се провалят. Ето, вижте… — той посочи с ръка голяма овална машина от някаква жълтеникава стъклоподобна материя… — тази машина има противоположен ефект, но също не може да бъде контролирана. Човекът, когото виждате до нея — той сиря вниманието им на нещо, което Мелиадус отпърво бе взел за статуя, — беше замразен по този начин преди няколко седмици!
— А как стои въпросът с пътуването във времето? — попита Мелиадус.
— Малко по-нататък — продължи Тарагорм — виждате купчина сребърни кутии. Във всяка от тях има по един инструмент, който е в състояние да изпраща предмети с различна големина назад или напред във времето — все още не сме сигурни на какви разстояния. За съжаление живите същества не са в състояние да понесат подобно пътуване. Опитахме с няколко роби, а също и с животни, но резултатът бе деформации, придружени от мъчителни болки.