Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Госпожице Гейдър…
Съдията се изправи на стола си и силно удари по бюрото. Беше ядосан и се чувстваше беззащитен и уязвим. Лекото почукване на вратата сякаш му бе изпратено от Бога.
— Да?
Шериф Ламбърт влезе с бавна походка.
— Рийд! — Алекс не би се учудила, ако Уолис се беше втурнал към него и го беше прегърнал. Изглеждаше толкова радостен, че го вижда. — Влизай!
— Госпожа Линекоум ми каза, че не трябва да ви безпокоя, но когато разбрах кой е при вас, успях да я убедя, че мога да бъда полезен.
— На кого? — попита Алекс язвително.
Рийд пристъпи бавно напред към един стол до нейния, седна и я погледна настойчиво.
— На този, който има нужда от помощ.
Алекс реши да пренебрегне двусмислеността в думите му. Надяваше се, че бързо ще преодолее промяната в цвета на лицето си. Отново насочи вниманието си към съдията.
— Госпожица Гейдър се интересува защо съм постановил, че господин Хикс не е бил в състояние да се яви на съдебен процес. Тъй като не го е познавала, тя не може да прецени, че Бъди не би могъл да разбере обвиненията, които щяха да му бъдат отправени, и нямаше да може да се защити.
— Благодаря, господин Уолис — каза Алекс, кипнала от гняв, — но аз познавам законите. Онова, което не знам, е защо сте издал присъдата толкова бързо?
— Преценил съм, че не е било необходимо отлагане — отговори съдията, явно по-спокоен от присъствието на Рийд. — Казах ви вече, че повечето от хората в града едва понасяха Хикс. Майка ви се отнасяше добре с него и той беше привързан към нея по свой начин. Сигурен съм, че много й е досаждал, тъй като постоянно я следваше като кученце. Прав ли съм, Рийд?
Шерифът кимна:
— Селина не позволяваше на никого да го напада, когато тя беше наоколо. Понякога той й подаряваше разни неща от рода на бобени зърна, консервни кутии, камъчета и тем подобни боклуци. Тя винаги му благодареше, сякаш й беше подарил скъпоценни камъни.
— Мисля, че Гууни Бъд приемаше погрешно нейната любезност — каза съдията Уолис. — Последвал я е в конюшнята на фермата на семейство Минтън онази нощ и се с опитал със сила да изрази своите чувства към нея.
— Направил е опит да я изнасили ли? — попита рязко Алекс.
— Да — отговори той. — И когато тя го е отблъснала, не е могъл да понесе отказа й и…
— И я намушкал тридесет пъти — допълни Алекс.
— Принуждавате ме да бъда вулгарен, госпожице Гейдър — погледна я укорително съдията.
Алекс кръстоса крака. Чорапогащникът й издаде лек скриптящ звук, който привлече вниманието на шерифа. Тя улови погледа, който той й отправи, по-точно към подгъва на полата й, но се престори, че не забелязва нищо. Продължи да задава въпроси на Уолис.
— Искам да разбера друго нещо. Вие твърдите, че убийството не е извършено умишлено, а в резултат на незадоволена страст?
— Както казах, това е само едно предположение.
— Добре, нека приемем, че е било така. Ако Бъди Хикс е действал, подтикван от моментна провокация, необуздан порив, неконтролируема страст, не би ли използвал тогава вила, грапа или нещо подобно, което му е било под ръка? Какво е правил в конюшнята със скалпел, ако не е имал намерение да я убива, когато е влязъл там?
— Много просто — каза Рийд. Алекс го погледна язвително. — Една кобила беше родила същия този ден. Раждането беше трудно и ние се бяхме обадили на ветеринарния лекар за помощ.
— Как? Трябвало ли е да прави епизиотомия? — попита тя.
— Не. Накрая успяхме да издърпаме жребчето, но чантата на доктор Колинс беше там. Скалпелът е могъл да падне от нея. Разбира се, това са само догадки, но е логично да предположим, че Гууни Бъд го е видял и го е взел.
— Това е много условно предположение, господин Ламбърт.
— Не съвсем. Както вече ви казах, Гууни Бъд събираше неща от този род.
— Той е прав, госпожице Гейдър — побърза да го защити съдията Уолис. — Питайте, когото искате. Нещо така лъскаво като хирургически инструмент не би могло да не привлече вниманието му в момента, когато е влязъл в конюшнята.
— Той бил ли е в конюшнята през деня? — попита тя Рийд.
— Да. През целия ден имаше много хора, които влизаха и излизаха. Гууни Бъд беше един от тях.
Алекс благоразумно реши, че е време да се оттегли и премисли чутото. Благодари на съдията, като не му даде възможност да й отправи никакви възражения, и напусна кабинета. Шерифът я последва навън. Когато напуснаха чакалнята, тя се извърна с лице към него.
— Отсега нататък ще ви бъда много благодарна, ако не се намесвате, когато разпитвам някого.
— Това ли правех наистина? — попита невинно той.
— Много добре знаете, че е така. Никога не съм чувала толкова неубедително, пресилено и изсмукано от пръстите обяснение за убийство през живота си. И бих направила на пух и прах всеки адвокат, който се опита да защитава клиент с подобно обяснение.