От утрото до здрача
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От утрото до здрача». Краткое содержание книги:
— Още утре. — И Стив излезе.
Три часа по-късно телефонът на Стив Слоун в хотела позвъня:
— Господин Слоун? А, вие ли сте, имам чудесни новини за вас! Успях да уредя да получите трупа на господин Станфорд още сега. Надявам се, ще оцените труда ми…
— Благодаря ви. Специален самолет ще отлети оттук утре сутринта в осем часа, за да ни върне обратно. Надявам се дотогава всички необходими документи да бъдат уредени.
— Да, разбира се. Не се тревожете. Ще се погрижа да…
— Добре — прекъсна го Стив и сложи слушалката на мястото й.
Капитан Дюрер остана неподвижен още дълго. „По дяволите! Какъв лош късмет! А можех да бъда знаменитост поне още цяла седмица“.
Самолетът с трупа на Хари Станфорд се приземи на международното летище „Логан“ в Бостън. Очакваше ги погребална кола. Самото погребение щеше да се състои три дни по-късно.
Стив Слоун се обади да докладва на Саймън Фицджералд:
— Значи старикът вече си е у дома — подхвърли Фицджералд. — Ще бъде страхотна среща за семейството.
— Среща за семейството ли?
— Да. Сигурно ще е интересно. Децата на Хари Станфорд ще дойдат, за да присъстват на погребението на баща си. Тайлър, Уди и Кендъл.
ОСМА ГЛАВА
Съдия Тайлър Станфорд чу новината от чикагския телевизионен канал WBBW. Втренчи се в екрана като хипнотизиран, а сърцето му силно задумка. Дадоха картина на „Блу Скайс“, някакъв говорител съобщаваше: „…по време на буря във водите на Корсика, където се е случила трагедията. Дмитри Камински, телохранителят на Хари Станфорд, е бил свидетел на злополуката, но не е могъл да спаси своя работодател. Хари Станфорд беше известен във финансовите кръгове като един от най-ловките…“
Тайлър седеше пред екрана, гледаше кадрите, а в главата му се заредиха спомени, спомени…
Някакви гръмогласни крясъци го събудиха посред нощ. Беше на четиринадесет години. За няколко минути се заслуша в сърдитите викове, после пропълзя през коридора до стълбището. Във фоайето на долния етаж майка му и баща му се караха. Майка му крещеше с все сила и той видя как баща му й зашлеви шамар.
Картините на телевизионния екран продължаваха да се менят. Дадоха кадър от Овалния кабинет в Белия дом, където Хари Станфорд се ръкуваше с президента Роналд Рейгън… Освен че беше един от стожерите в специалната финансова мисия на президента, Хари Станфорд беше и важен съветник на…
Играеха футбол в задния двор и брат му Уди ритна топката към къщата. Тайлър се затича след нея и тъкмо когато я вдигна, чу баща му да казва от другата страна на плета: „Обичам те. Знаеш го!“
Спря се с разтуптяно сърце, развълнуван, че майка му и баща му не се караха, и тогава чу гласа на гувернантката, Розмари: „Ти си женен. Искам да ме оставиш на мира“.
Внезапно усети ужасно гадене. Обичаше майка си, обичаше и Розмари, а чувстваше баща си толкова чужд и неприятен.
Върху екрана една след друга се появиха снимки, запечатали Хари Станфорд до Маргарет Тачър… президента Митеран… Михаил Горбачов. Говорителят продължаваше: „Легендарният магнат се чувстваше у дома си както сред работниците от фабриките, така И сред световните лидери“.
Тъкмо отваряше вратата към кабинета на баща си и чу гласа на Розмари: „Напускам“. После баща му отсече: „Няма да те оставя да си тръгнеш. Трябва да проявиш повече разум, Розмари! Това е единственият начин, по който аз и ти можем да…“
„Не желая да те слушам. И няма да махна детето!“
После Розмари изчезна от дома им.
Картината на екрана пак се бе сменила. Виждаха се стари кадри — семейство Станфорд стои пред църквата и наблюдава как качват един ковчег в погребална кола. Коментаторът говореше: „…Хари Станфорд и децата до ковчега… Твърди се, че самоубийството на госпожа Станфорд се дължи на разклатеното й здраве. Според полицейските следователи Хари Станфорд…“
Точно посред нощ баща му го вдигна и го разтърси: „Събуди се, синко. Имам да ти кажа нещо лошо“.
Четиринадесетгодишното момче се разтрепера.
„С майка ти се случи злополука, Тайлър“.
Беше лъжа. Баща му я беше убил. Тя сложи край на живота си заради него и заради връзката му с Розмари.
Вестниците гъмжаха от коментари за случилото се. Скандалът разтърси Бостън и вестникарите не пропуснаха да се възползват максимално от него. Нямаше как всички тези новини да се скрият от децата на Станфорд. Съучениците им направо ги побъркаха. Само за двадесет и четири часа трите деца загубиха двама души, които обичаха най-много.
— Хич и не ме е грижа, че ни е баща — хлипаше Кендъл. — Мразя го.