Бягащият човек
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Richard Bachman #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бягащият човек». Краткое содержание книги:
Действието се развива в близкото бъдеще, когато в света властва анархия и глад, а огромна развлекателна компания примамва хората да участват в смъртоносни игри, предавани по телевизията. Бен Ричардс, главният герой на романа, участва в такава игра, за да спечели пари за лекарства за болната си дъщеря. Играта се казва „Бягащият човек“, където единствената цел на главния герой е да остане жив.
Коридорите бяха широки и бели, а стените им — голи. Тук-там преминаваха яркожълти колички, задвижвани от слънчевите двигатели на „Дженеръл Атомикс“, които превозваха техниците до студията и апаратните. Една от тях вече ги чакаше, когато асансьорът спря и тримата — Ричърдс, Бърнс и ченгетата — се качиха на нея. Докато пътуваха, хората извръщаха глави към Ричърдс, някои го сочеха с ръка. Една жена с жълти шорти и фланелка на игрите му намигна и му изпрати въздушна целувка. Ричърдс й показа среден пръст. Сякаш изминаха километри през дузини междинни коридори. Ричърдс надникна в повече от десет студии — в едно от тях видя противната бягаща пътечка от „Бъхтене за пари.“ Група туристи от града я пробваха и се кикотеха.
Най-после спряха пред врата с надпис „БЯГАЩИЯТ ЧОВЕК. ВЛИЗАНЕТО АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО.“ Бърнс махна на ченгето в бронираната кабинка до вратата и погледна Ричърдс.
— Пуснете картата си в процепа между кабинката на полицая и вратата — каза той.
Ричърдс се подчини. Картата изчезна в процепа и една малка лампа светна в кабинката. Ченгето натисна някакво копче и вратата се плъзна встрани. Ричърдс се качи в количката и те се придвижиха в съседната стая.
— Къде е картата ми? — попита той.
— Вече не ви трябва.
Намираха се в апаратна. До пултовете нямаше никой освен един плешив техник, който седеше пред някакъв празен екран и броеше на глас в микрофона. Около запотените чаши на една маса в левия край на стаята седяха Дан Килиън и двама мъже, които Ричърдс не бе виждал. Единият му изглеждаше смътно познат, беше твърде изискан, за да е техник.
— Здравейте, мистър Ричърдс. Здравей, Артър. Искате ли нещо газирано, мистър Ричърдс?
Ричърдс беше жаден. Въпреки многобройните отвори на климатичната инсталация на десетия етаж бе доста горещо.
— Да. Рути-тут.
Килиън стана, отиде до хладилника и откъсна капачето на една пластмасова бутилка. Ричърдс седна и я пое, като кимна с глава.
— Мистър Ричърдс, джентълменът отдясно е Фред Виктър, директор на „Бягащият човек“. Другият, сигурен съм, че знаете, е Боби Томпсън.
Томпсън, разбира се. Водещ на „Бягащият човек“. Носеше стегната зелена туника в преливащи оттенъци, а сребристият цвят на буйната му коса беше толкова приятен, че будеше подозрения.
— Боядисвате ли я? — попита Ричърдс.
Томпсън повдигна безупречно очертаните си вежди.
— Моля?
— Няма значение.
— Трябва да проявите снизхождение към мистър Ричърдс — усмихна се Килиън. — Да бъдеш груб за него е съвсем нормално поведение.
— Напълно обяснимо — каза Томпсън. На Ричърдс всичко започна да му се струва нереално. — При тези обстоятелства.
— Елате насам, ако обичате, мистър Ричърдс — на свой ред каза Виктър.
Той го заведе до редица екрани в другия край на стаята. Техникът беше приключил с броенето и излязъл. Виктър натисна два бутона и от ляво на дясно започнаха да се появяват кадри от залата, в която се откриваше „Бягащият човек“.
— Тук не правим репетиции — каза Виктър. — Смятаме, че това отнема спонтанността. Боби просто импровизира, а той го може дяволски добре. Започваме в шест часа хардингско време. Боби стои в центъра, върху този син подиум. Открива, като накратко ви представя. Монитор ще покаже две снимки. Вие ще стоите вдясно зад кулисите, пазен от двама полицаи. Те ще излязат с вас, въоръжени с пушки. Палките биха свършили по-добра работа в случай, че решите да създавате неприятности, но с пушките е по-зрелищно.
— Естествено — каза Ричърдс.
— Публиката ще ви освирква силно. Правим го също заради зрелището. Точно като на килбол мач.
— Ще стрелят ли по мен с халосни патрони? — попита Ричърдс. — Можете да закачите торбички с кръв по мен, които да се пръснат в подходящия момент. Това също ще е хубаво зрелище.
— Слушайте внимателно, моля ви — каза Виктър. — Когато ви извикат по име, излизате с полицаите. Боби ще ви… ъ-ъ, интервюира. Спокойно можете да се изразявате с всякакви цветисти думи. Зрелищно е. След това около шест и десет точно преди първите реклами ще ви дадат парите и свободен изход — без полицаи — вляво от централната сцена. Разбрахте ли?
— Да. А Лафлин?
Виктър се намръщи и запали цигара.
— Той излиза след вас в шест и петнадесет. Провеждаме две състезания едновременно, защото често единият от участниците не успява да… ъ-ъ, запази дълго преднина пред Ловците.
— А момчето е резервен вариант?
— Мистър Дженски? Да. Но това не ви засяга, мистър Ричърдс. Когато напуснете сцената, ще получите записващо устройство с форма и размери на неголяма кутия. Тежи два килограма и половина. Заедно с него ще ви бъдат дадени и шестдесет малки касетки, всяка от тях дълга десет сантиметра. Апаратурата се побира в джоб, без да го издува. Триумф на съвременната технология.