Шепотът на розите
- Автор: Медейрос Тереза
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шепотът на розите». Краткое содержание книги:
— Щом се научиш да използваш… глупавата си глава… за нещо друго, а не само да я украсяваш с кепето… Непременно трябва… да чуеш думите на баща ми, разбра ли! — Тя захапа ръката, която искаше да запуши устата й, с такава сила, че вкуси кръв.
Мъжете от клана Макдонъл размениха несигурни погледи. Никой никога не беше побеждавал Морган в двубой, белезите им го доказваха. А тази мъничка полуангличанка явно печелеше предимство. Черната коса беше нападала по лицето й, белите й зъбки жадуваха за прясно месо.
— Да я застрелям ли, Морган? — предложи с надежда Раналд и се прицели с пистолета си.
Морган му спести това усилие, като хвърли Сабрина на пода и я затисна с тялото си. Мъжете решиха, че им предстои друго представление, и зареваха одобрително. Какво по-добро отмъщение за смъртта на Ангъс, ако Морган опозореше дъщерята на Камерън пред очите на баща й и братята й! Мнозина вече облизваха устни и се надяваха и за тях да остане нещо, когато Морган свърши с момичето.
Брайън се втурна напред и в гърлото му веднага бе опряна кама. Алекс хвърли отчаян поглед към баща си и се изуми. Дугъл наблюдаваше замислено и съвсем спокойно дъщеря си и Морган, които водеха мълчалива битка на пода на залата.
Морган беше вкопчил бедрата на Сабрина между своите и държеше с една ръка китките й. Телата им трепереха, двамата се гледаха неотстъпно. Морган неволно облиза кръвта по устните си.
— Хайде, направи й го и заради нас! — изкрещя един от мъжете.
Морган видя как кръвта се отдръпна от лицето на Сабрина.
Но дори в този момент, когато и двамата знаеха, че той би могъл да я остави на пода прекършена, кървяща и омърсена, тя отказа да плаче и да се моли.
— Хайде, нека момичето усети острието ти, Морган! Обзалагам се, че е много по-приятно от онова, дето уби баща ти!
Морган замахна с юмрук. Знаеше, че не му остава друг избор, освен да я обезвреди, преди грозното настроение на хората от клана му да излезе извън контрол. Съпротивата на Сабрина само беше изострила апетита им. Тя не го улесняваше. Мекото й тяло трепереше под неговото, ала втренченият й поглед беше пълен с подигравка и предизвикателство.
Косата се стелеше около лицето й на черни копринени вълни. Всеки мъж би пожелал да зарови пръсти в тази коса и да я разпилее по възглавниците. Такава коса…
Морган отново замахна, молейки се да не строши крехката й брадичка.
Краткият прилив на съчувствие се оказа фатален за него. Студеното дуло на пистолет се опря в основата на черепа му, след секунда се чу щракване.
Цивилизованият глас на Елизабет Камерън трепереше от гняв.
— Махни се от детето ми, Морган Макдонъл, или ще те пратя при баща ти в ада.
Глава 4
В продължение на един дълъг миг Сабрина усети как хватката около китките й се затегна. Очевидно и смъртната заплаха не беше достатъчна да го накара да се предаде.
Ако замъглените зелени очи не я държаха в пълно подчинение, тя щеше да види как Макдонълови си размениха отчаяни погледи. Раналд можеше да свали господарката на дома с един изстрел, но тя щеше да натисне спусъка и кланът им щеше да загуби единствения мъж, който можеше да ги държи в подчинение. Висока цена за едно празненство, колкото и вкусна да беше храната на Камерънови.
Морган взе решение вместо тях.
Устремил поглед право пред себе си, той пусна китките на Сабрина и вдигна ръце. Изправи се бавно, с отмерена елегантност. Вцепенена от наглото му поведение и потрепването на устните му, Сабрина остана да лежи на пода. Вече беше започнала да се пита дали пък не й е съдено да прекара живота си в краката на този мъж. Най-после видя украсения със седеф пистолет които беше опрян в шията му.
— Както желае дамата — проговори проточено Морган и рискува една разкаяна усмивка.
Баща й опря ръце на масата и въздъхна облекчено. Сабрина го погледна и го намери остарял. Сивите кичури по слепоочията подчертаваха изпъкналите, обезкръвени скули.
— Алекс, Брайън, отведете госта ни в подземието, преди майка ви да ни изпозастреля всичките. — Гласът му потрепери от потискан гняв. — А останалите да напуснат къщата ми. Веднага!
— Уби господаря на клана, преди да са поднесли десерта — измърмори Раналд и мушна пистолета в колана си. Грабна от масата едно агнешко бутче и продължи: — Ако питате мен тези хора нямат никакви маниери. Така ли се постъпва с гости?
— Прав си — отзова се най-близкият Макдонъл и грабна кана бира и няколко сребърни лъжички. — Ангъс беше мъж и половина. Заслужаваше да срещне смъртта в лицето, вместо да бъде коварно пронизан в гърба от някакъв си жалък Камерън.