Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
От една страна, заради наближаващата буря, а, от друга, поради опасността от нови сблъсъци с вражески сили Ничи заповяда на мъжете да отнесат Ричард до отдалечената и изоставена горска къща. Най-многото, което успя да направи за него по пътя, бе да пусне в тялото му тънка нишка от своя Хан с надеждата тя да запази живота му, докато има условия за полагане на по-сериозни грижи. С мъка преглътна горчивия спомен.
От скришното си място проследи с поглед как Ричард продължава щателния оглед на бойното поле. Той не обръщаше почти никакво внимание на труповете, а се взираше внимателно в пръстта. Ничи изобщо нямаше представа на какво се дължи интересът му. Забеляза, че движенията на Ричард са зигзагообразни, постепенно разширяваха периметъра и излизаха към периферията на поляната. Сегиз-тогиз той оглеждаше земята коленичил, подпрян на ръце.
Някъде по обяд вече бе потънал в гората.
Изнервен от безмълвното чакане, Виктор си запроправя път през папратите, които се поклащаха, разлюлени от ситния дъждец, и се приближи до Ничи.
— Какво става? — попита тихо.
— Търси нещо.
— Това го виждам и сам. Питам каква е тая история с жена му?
— Не знам — въздъхна Ничи.
— Но все подозираш нещо.
Ничи мярна Ричард, който обикаляше между дърветата оттатък поляната.
— Беше тежко ранен. В подобно състояние хората често изпадат в делириум.
— Да, но вече е добре. Няма вид на болен, пък и действията му изглеждат съвсем нормални. Във всяко друго отношение изглежда съвсем нормален, не прилича на човек, обладан от видения и разни от тоя сорт. Никога не съм го виждал да се държи така.
— И аз не съм — призна Ничи. Знаеше прекрасно, че Виктор никога не би споделил притесненията си с нея, ако не бе сериозно разтревожен. — Според мен трябва да се опитаме да проявим колкото е възможно повече разбиране по отношение на преживяното от него и да видим дали с течение на времето няма да успее да подреди мислите в главата си. Доста дни прекара в безсъзнание. Дойде на себе си едва преди няколко часа. Да му дадем време да се окопити.
Виктор помълча, докато осмисли думите и, след малко въздъхна и кимна. Ничи изпита облекчение, задето той не попита какво ще правят, ако Ричард не успее да преодолее временното си състояние на делириум.
Най-сетне видя Ричард да излиза измежду сенките и да приближава под дъжда. Двамата с Виктор тръгнаха към бойното поле да го посрещнат. Лицето му изглеждаше спокойно и непроницаемо, но тъй като Ничи го познаваше добре, веднага разбра, че има нещо ужасно объркано.
Вървешком Ричард изтупа панталона си от полепналите по него листа, вейки и мъх.
— Виктор, тези войници не са имали за цел да си върнат Алтур’Ранг.
— Така ли? — повдигна вежда ковачът.
— Аха. За подобно нападение би им била нужна хилядна армия, може би десетки хиляди войници. Тези, които виждаме тук, едва ли биха се справили с подобна задача. Пък и ако целта им наистина е била Алтур’Ранг, каква работа имат тук, в пущинака, толкова далеч от града?
Виктор кимна в знак на съгласие.
— В такъв случай какво ги е довело тук?
— Когато ги усетих да се промъкват между дърветата, още не беше съмнало. Това ме навежда на мисълта, че са били изпратени на разузнаване. — Ричард посочи гората. — Ей в тая посока има път. По него дойдохме. Харесах това място за бивак, понеже беше на достатъчно разстояние от пътя, за да е безопасно и да избегнем неприятности. Явно съм сбъркал.
— Последното, което чухме за теб, беше, че си тръгнал на юг — рече Виктор. — Пътят по принцип спестява време, затова решихме да минем напряко през планината и да излезем на него, за да тръгнем да те търсим.
— Този път е ключов — обади се и Ничи. — Той е сред няколкото най-важни пътни артерии, построени от Джаганг. Той безпроблемно и бързо придвижва войските си по него. Джаганг се зае да строи пътища, за да може по-лесно осъществи идеята си за покоряването на Стария свят.
Ричард обърна поглед по посока на пътя, сякаш можеше да го види през гъсталака и дърветата.
— Наред с другото — продължи той — пътят е и улеснение за транспортиране на провизии и всякакви стоки. Според мен тук става въпрос именно за това. Бидейки толкова близо до Алтур’Ранг и при положение, че знаят за избухналия тук бунт, войниците вероятно са се опасявали от нападение. Щом не са имали намерение да нападат Алтур’Ранг значи задачата им е била друга, още по-важна: да надзирават транспортирането на провизиите за армията на Джаганг, която се придвижва на север. Той иска да срази и последните вълни на съпротива в Новия свят, преди революцията в собствения му дом да му подпали опашката.