Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Той натисна копчето за запис, след това набра дълга поредица от цифри, която помнеше наизуст.
— Гьорнер.
— Карл е. Кой е Гюнтер Фидлер?
— Фридлер — поправи го Гьорнер. — Беше репортер.
Кастило знаеше достатъчно за вестниците „Тагес Цайтунг“ и бе наясно, че репортер при тях е същото като репортер в „Асошиейтед Прес“, защото репортерите прехвърляха материалите си на всички вестници от веригата, не се ограничаваха само с изданието за дадената страна.
— Май не го познавам — заяви Кастило.
— Може и да не го знаеш — отвърна с лек сарказъм Гьорнер. — Били обаче го познаваше. Преди години той го назначи във виенския „Тагес Цайтунг“. Били беше кръстник на Петер, най-големия син на Гюнтер.
— Страхотна новина, тъкмо като за Коледа. Кой го е убил и защо?
— Работел над история за германското участие в скандала „Петрол срещу храни“. Това да ти говори нещо, господин Разузнавач?
Кастило се напрегна.
— Ото, престани или няма да говоря с теб, докато не се овладееш.
— Искам да кажа на Били, преди да научи от друг.
— Само че няма как да стане, ако не го повикам.
Последваха десет секунди мълчание — което се стори на Чарли още по-дълго — преди Гьорнер да заговори отново.
— Да, малко съм напрегнат. Гюнтер беше и мой приятел. Аз му възложих този материал, да не говорим, че идвам от тях. Точно на Коледа, както сам изтъкна.
Кастило разбра, че обяснението на Ото е най-близкото подобие на извинение, на което може да се надява.
— Добре. Някаква представа кой го е убил?
— Полицаите се опитаха да ми пробутат версията, че ставало въпрос за кавга между любовници. Господи!
— Каза, че бил обезобразен.
— Не успях да преброя прободните рани, които са му били нанесени.
Дешамп притискаше към ухото си една от допълнителните слушалки. Докосна Кастило по рамото и когато Чарли го погледна, той му подаде листче хартия, на което бе надраскал нещо. „Само това ли?“
Кастило кимна и отново попита.
— Каза „обезобразен“.
— Извадили са му окото. Затова казах, че е обезобразен.
Дешамп кимна, сякаш очакваше тъкмо този отговор.
— Според мен не казвай тези неща на Били — помоли той. — А и като знам в какво настроение си, май е най-добре изобщо да не разговаряш с него.
Замълча за момент, за да му даде възможност да обмисли чутото, след това продължи:
— Ако повикам Били, ще премълчиш ли за обезобразяването?
— Много добре знаеш, че няма да стане, Карл. Каквото и да му кажа, той ще провери. В мига, в който приключим разговора, той сам ще започне да звъни. А познатите му са много.
„По дяволите, каза си Кастило, прав е.“
Тъй като Чарли мълчеше, Гьорнер добави:
— И без това историята вече е на първите страници на франкфуртските вестници. Берлин и Мюнхен няма да останат назад. Щом Били прочете вестниците онлайн, ще разбере. Знаеш не по-зле от мен какво ще стане.
Замълча за кратко.
— „Репортер на «Тагес Цайтунг» убит. От полицията предполагат, че става въпрос за скандал между гейове.“ Честита Коледа, госпожо Фридлер, на вас и на цялото семейство.
Кастило се засрами от мисълта, която му хрумна. „Няма ли никаква колегиалност между журналистите?“ Веднага след това се сети за друго.
— Били сигурно ще иска да отиде на погребението.
— Господи! Дори не се бях сетил.
— В момента е заобиколен от агенти на Тайните служби. Как ще го защитавам, докато е във Фулда?
— Вецлар — поправи го автоматично Гьорнер. — Той живееше във Вецлар. От Вецлар е. — Последва ново кратко мълчание. — Няма ли начин да го задържиш?
Кастило не отговори.
„Ото бързо ще се сети, че единственият начин да накара Били да се откаже, е като го убеди, че не иска да отиде, а това няма да стане.“
След малко Гьорнер заяви:
— Обади ми се да ми кажеш кой полет ще вземе и аз ще изпратя хора от нашата охрана да го чакат на летището. Имам и приятели… кажи ми номера на полета и ще изпратя агенти от БКА да го поемат още преди да слезе от самолета.
— Ще го докарам с „Гълфстрийма“ — отвърна Кастило. — Първо, той няма да остави кучетата, а аз не искам…
— Нали не искаш да привличаме внимание? — прекъсна го Гьорнер.
— Веднага ще ти дам едно предложение за заглавие, Ото. „Редактор на «Тагес Цайтунг» се връща от Америка, за да отдаде последна почит на Фридлер.“