Един епизод от Мехадия

XVI

Наместо заключение

Един ден в един от оршовските ресторанти троица господа обядваха у един стол. Двоицата от тях се познаваха и се разговаряха, третий ядеше и мълчеше. Единий от разговаряющите се беше Н. Н. След предварителните тълкувания за разни работи събеседникът попита господина Н. Н.:

— Чини ми се, вий бяхте в Херкулес-Бад тоя сезон?

— Да — отговори Н. Н., — прекарах един месец и повече на тамошните води.

— Вам трябва да ви е известна прочутата мадам Лингушоя, на която мъжът бега от нея?

— Да, и стана невидим — отговори Н. Н.

— Любопитен съм да се науча какъв край взе тая история.

— Най-обикновен, какъвто край взимат всичките подобни истории — Н. Н. се изсмя.

— Смееш се, приятелю?

— Та как да не се смея, като ме напушва смях, когато си вспомня нейната мутра и нейните кривления на сантиментално-аристократически начин?

— Вий трябва да я познавате отблизо, като говорите така?

— Как не, като съм имал с нея толкова взимане-даване.

— По кой повод и отгде-нагде!

— Тъй.

Третий господин, който до това време обядваше настрана, мълчеше и слушаше, обади се:

— Казват, преди да си тръгне от Мехадия, тая госпожа била обрана от някого си евреин, барон фон… забравих му презимето, който й служил за матенут. Тя спасила само оная част от парите си, които била криела в гардероба си.

При тия думи Н. Н. пожълтя, позеленя.

Приятелите се смълчаха на няколко минути.

— Как мислите вий за характера на тая случка — попита изново господинът гузния си събеседник.