Остров Крим

Значи има нещо общо между Москва и Симферопол? Общо нежелание да се забелязват съществуващи, но неприятни факти, вкопчване в остарели форми: всичките тези одъртели «общоруски учреждения» в Крим, където вече и муха не се свърта; и елитарното неприсъединяване към гражданите на страна, която ние самите управляваме — тази думичка «вревакуант»; и московското непризнаване на Острова от страна на руснаците, и всичките им бюлетини, и кой знае защо Първа конна армия, след като и дума не се обелва за Втора, и кой знае защо в юбилейните телевизионни филми за историята на страната ги няма нито Троцки, нито Бухарин, нито Хрушчов — къде изчезна съвсем скорошният Никита Сергеевич, кой тогава посрещна Гагарин? Абе всичките тези московски фокуси със заличаването на имена чет нямат, но… но щом и у нас тук съществува такава тенденция, значи може би въпросът е не и в тоталитаризма, а просто в някои черти от националния характер, а? Щото характерчето ни, характерчето ни е особено. Не е ли така? При кого например още съществува сладурската поговорка «Да не си изнасяме кирливите ризи на показ»? Келти, нормани, сакси, гали — цялата тая глутница сигур се е почиствала, изнасяла е мръсното за проветряване, докато гордият внук славянски го е прибирал да си го мирише вътре с една-единствена цел — съседите да не видят. Е, и щом всичките тези гадости тръгват от националния характер, значи всичко е оправдано, всичко е правилно, та нали ние и лайнари се наричаме, докато виж, англичанинът никога няма да нарече себе си лайнар.