Следа
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Kay Scarpetta #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следа». Краткое содержание книги:
Станала жертва на нападение, което на пръв поглед няма нищо общо с пряката й работа, Скарпета трябва да издаде заключение за смъртта на едно 14-годишно момиче. Улики няма, физически доказателства почти липсват. Скарпета трябва да проследи заплетените улики и странните детайли, за да накара мъртвото тяло да говори. В резултат на бял свят излиза една тъжна истина, която не всеки може да понесе.
— В такъв случай нека опитаме нещо друго — процеди с нервна усмивка доктор Маркъс.
„Хайде, давай — рече си Скарпета. — Давай, гадно копеле!“
— Младеж лежи в хоспис — започна шефът на патологията. — Състоянието му е тежко, умира от СПИН. Моли доктора да дръпне щепсела. Въпросът е дали случаят трябва да бъде предаден на медицински следовател, в случай че лекарят наистина изключи животоподдържащите системи и пациентът умре. Това убийство ли е? Какво ще каже нашият гостуващ експерт? Извършил ли е престъпление въпросният доктор?
— Смъртта е естествена, стига лекарят да не му е вкарал куршум в главата — отсече Скарпета.
— О, така ли? Значи вие сте привърженичка на евтаназията?
— Волеизявлението на пациента — отговори тя, без да обръща внимание на глупавото обвинение. — Вярно е, че такива пациенти често изпадат в депресия, а когато човек е депресиран, той не може да взема разумни решения. Фактически въпросът е по-скоро социален, отколкото медицински.
— Нека изясним това, което казвате — подхвърли доктор Маркъс.
— Моля.
— Пред вас е човекът в хосписа, който заявява: „Мисля, че днес трябва да умра.“ Нима очаквате лекуващият го лекар да се съобрази с това желание?
— Работата е там, че пациентът в хосписа има тази възможност — отвърна тя. — Той може да реши, че е време да се раздели с живота. И да го направи с молба да му дадат морфин срещу болките, като помоли за малко по-силна доза. После просто заспива и не се събужда. Свръхдоза. Може да носи гривна с надпис „без животоспасяващи операции“ и тогава екипът на бърза помощ не е длъжен да го спасява. Човекът умира. Почти сигурно е, че последици няма да има за когото и да било.
— Но това ли е всъщност нашият случай? — вдигна вежди доктор Маркъс. Лицето му беше побеляло от гняв.
— Хората постъпват в хосписи, защото искат да облекчат болките си и да умрат спокойно. Същото искат и хората, които са взели съзнателното решение да носят гривна с надпис „без животоспасяващи операции“. Свръхдоза морфин, изключване на животоподдържащите системи, гривна — всичко това са неща, които изключват борбата за живота на пациента. И те не са обект на нашата работа. Ако някога ви повикат по повод на такъв случай, доктор Маркъс, аз се надявам да откажете…
— Коментари? — напрегнато попита доктор Маркъс, събирайки документите пред себе си.
— Имам един — обади се Марино. — Как се пише заплаха?
5.
Бентън Уесли крачеше напред-назад в новата си тристайна вила в Аспен. Сигналът на мобилния му телефон беше нестабилен и гласът на Марино постоянно заглъхваше.
— Какво? Моля те, повтори!
Марино направи три крачки към прозореца и се закова на място.
— Казах, че не сме сънували дори половината. Нещата са много по-лоши. — Гласът на Марино екна с неочаквана сила. — Сякаш онзи тип я беше поканил, за да я унижи публично пред най-близките си сътрудници. Или поне да опита. Подчертавам: да опита!
Бентън насочи поглед към заснежените клони на дърветата навън. За пръв път от няколко дни насам утринното небе беше синьо и свраките оживено подскачаха от клон на клон, събаряйки малки купчинки пухкав сняг. Част от съзнанието на Бентън механично проследяваше тази дейност и се опитваше да открие причината й — може би някакви биологически причини и следствия, които обясняват на пръв поглед безсмислената гимнастика на птиците с дълги опашки.
— Ясно, да опита — промърмори с усмивка той, опитвайки да си представи ситуацията. — Но сигурно си наясно, че не я е поканил по собствено желание. Било му е заповядано от канцеларията на комисаря по здравеопазването…
— А ти как разбра?
— Достатъчно беше едно телефонно обаждане, след като тя реши да отиде…
— Жалко, че не дойде при теб в Ас… — Гласът на Марино отново заглъхна.
Бентън се премести до другия прозорец, оставяйки зад гърба си камината с буйно разгорял се огън. Продължаваше да гледа през огромното панорамно стъкло. Вниманието му беше привлечено от топло облечени мъж и момченце, които тъкмо отваряха вратата на насрещната къща. От устата им моментално започна да излита пара.
— Кей вече е наясно, че е била употребена — подхвърли в слушалката. Познаваше Скарпета достатъчно, за да прави близки до истината предположения. — Бях убеден, че ще усети политическите машинации, ще се досети, че те съществуват. За съжаление нещата се оказаха много по-сложни. Чуваш ли ме?
Спря поглед на мъжа и момченцето, които нарамиха ските и щеките си и тромаво закрачиха с високите си скиорски обувки, предварително разкопчани за по-удобно ходене. Днес Бентън нямаше да кара ски, нямаше време.