Документът на Матлок
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Документът на Матлок». Краткое содержание книги:
Матлок има основание да приеме — по-младият му брат умира от свръхдоза хероин.
Но би ли приел, ако знаеше колко душевни и физически страдания ще донесе на своята възлюбена Патриша? Би ли приел, ако знаеше колко ужас ще донесе на хората край себе си?
— Какво искате да кажете? — Матлок се обърна с лице към Грийнбърг.
— Официалната версия е, че сте изпаднали в паника. Не сте побягнали, не сте се измъкнали от местопрестъплението, изгубили сте самообладание и сте започнали да викате с цяло гърло. Човек, подготвен за специална задача, няма да реагира по този начин.
— Точно за това не бях подготвен.
— Резултатът е същият. Открили сте го и сте изгубили ума и дума. Ако този Нимрод само подозираше, че сме въвлечени…
— Подозира — прекъсна го Матлок. — Затова го убиха!
— Не се знае кой го е убил. Едва ли е свързан с Нимрод. Може да е от друга фракция. Нито една легенда не е изцяло неопровержима, дори тази на Лоринг. Но беше възможна най-добрата.
— Не ви разбирам.
Грийнбърг се облегна на стената и скръсти ръце. Големите му тъжни очи бяха замислени.
— Легендата на Лоринг беше най-добрата от близо петнайсет години. — Той заби поглед в пода. Гласът му беше дълбок и издаваше лека горчивина. — От този вид легенди, дето са най-добри, когато вече е късно за човека, когото прикриват, и когато накрая се използува, всички са смаяни, а семейството е наскърбено.
Грийнбърг вдигна поглед и опита да се усмихне, но не успя.
— Все още не ви разбирам.
— Не е необходимо. Главното е, че сте изникнали на местопрестъплението, изпаднали сте в паника и сте се изплашили до смърт. Вие сте свободен, мистър Матлок… И така?
Преди Матлок да отговори, вратата се отвори бързо и влезе Сам Кресъл с притеснено и изплашено лице.
— Господи! Това е ужасно. Просто ужасно. Вие ли сте Грийнбърг?
— А вие сигурно сте мистър Кресъл?
— Да. Какво ще стане сега? — Кресъл се обърна към Матлок и продължи, без да си поема дъх. — Добре ли си, Джим? — Разбира се.
— Е, Грийнбърг, какво става?! От Вашингтон ми казаха, че вие ще ни обясните.
— Говорих с мистър Матлок и…
— Слушайте — прекъсна го внезапно Кресъл. — Обадих се на Сийлфонт и той е на същото мнение. Случи се нещо ужасно… трагично. Изразяваме съболезнования на семейството, но настояваме всяко споменаване на Карлайл да се съгласува с нас. Случилото се поставя всичко в нова светлина и следователно настояваме да не ни намесвате. Мисля, че ще ни разберете. На лицето на Грийнбърг се изписа неодобрение.
— Втурвате се тук, питате ме какво става и преди да ми дадете възможност да отговоря, ми казвате какво трябва да стане. Какво искате? Да се обадя във Вашингтон и да съобщя вашата версия или първо ще ме изслушате? За мен няма никакво значение.
— Всяка враждебност е напълно излишна. Не сме искали да ни замесвате.
— Никой не го иска. — Грийнбърг се усмихна. — Нека само да довърша, моля ви. Предложих на Матлок да се откаже. Той още не ми е дал отговор, затова и аз не мога да ви го дам. Но ако той каже това, което очаквам, легендата на Лоринг ще влезе незабавно в действие. Това ще стане във всички случаи, ала ако професорът продължи да участва, ще я пораздуем.
— За какво, по дяволите, говорите? — втренчи се Кресъл в Грийнбърг.
— От много години Ралф беше партньор в най-дискредитираната юридическа фирма във Вашингтон. Имената на клиентите й приличат на напречен разрез на списъка на мафията. Рано тази сутрин беше направена първата смяна на колите. Извърши се в Елмуд — предградие на Хартфорд. Колата на Лоринг беше оставена във Вашингтон близо до дома на всеизвестен шеф на мафията. Нает автомобил го чакаше през две пресечки. Минал през Карлайл и паркирал на Кресънт Стрийт двеста и седемнайсет, на пет преки от дома на Сийлфонт. На Кресънт двеста и седемнайсет живее някой си доктор Ралстън.
— Познавам го — намеси се Матлок. — Чувал съм, че прави…
— Криминални аборти — довърши Грийнбърг.
— Той няма нищо общо с университета — подчерта Кресъл.
— Но къде-къде по-компрометирани личности имат дори много общо с вашия университет — парира го Грийнбърг тихо. — А докторът все още обслужва членове на мафията. Във всеки случай Ралф паркирал там и отишъл в града за втората смяна на кола. Аз го охранявах — в чантата му има секретни материали. Пое го камионетка на телефонната компания, която обикаля абонатите си, включващи и ресторанта „Чешърската котка“. Накрая го остави у Сийлфонт. Никой не знаеше, че е там. Ако знаеха, щяха да го засекат навън — наблюдаваха колата на улица Кресънт.
— Той ми каза същото — рече Матлок.
— Знаел е, че е възможно. Следата на Кресънт умишлено беше оставена открита. Когато се убедил окончателно в това, започнал бързо да действува. Не знам какво е сторил, но вероятно е търсил начин да се свърже с вас.
— Точно така.