Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Дали обаче тази картина за прогреса на цивилизацията е наистина правилна?
По отношение на Древен Египет американският изследовател на пирамидите Джон Антъни Уест изказва мнението, че:
«В какъвто и да било аспект египетското знание изглежда завършено още от самото начало. В природонаучните, техническите, свързаните с изкуството и строителството техники, както и в йероглифната система на практика не се забелязват „етапи на развитие“; много от постиженията на ранните династии по-късно никога не са били надминати«.
Как обаче е станало възможно една завършена цивилизация да постигне толкова много за толкова малко време? Английските ми колеги Греъм Хенкок и Робер Бовал смятат, че са намерили подходящ отговор:
«Решението на загадката, разбира се, е очевидно; но то е толкова различно от популярното мислене, че рядко се обсъжда. Египетската цивилизация не представлява никакво развитие, тя е била завещание«.
Както се убедихме, днес благодарение на съвременните научни методи сме в състояние напълно да проучим следите от нашето минало много по-точно и по-многостранно. Въпреки това много нови открития, които не намират място в обществено-представяната картина за света, продължават да бъдат игнорирани. Особено през последните години излязоха наяве някои обезпокояващи и объркващи неща, които рано или късно нашите учени ще трябва да вземат под внимание. Много от тези открития, които дават обяснение за историята на човечеството обаче по впечатляващ начин потъват в архивите на музеите или изчезват в някакви други неясни канали и не достигат до широката общественост. Но защо?
При избирането на теза за произхода на човешкия живот винаги се е започвало оттам, че в първичния бульон на Земята организмите са се създали от водните изпарения, въглеродния двуокис, метана и амоняка. Досегашната представа почива на предположението, че кислородът би трябвало да се е появил и да е проникнал в атмосферата едва много по-късно (преди 400 млн години) с появата на фотосинтезата на растенията. По-новите открития на съвременната астрономия обаче опровергават този модел и объркват учените. Още през 5. век пр. Хр. гръцкият философ Анаксагор (500–448 г. пр. Хр.) заявява:
«Семето на живота принадлежи на Космоса, то пуска корени навсякъде, където условията са благоприятни«.
Германският физик и физиолог д-р Хелман фон Хелмхолц през 1874 г. написа нещо подобно на казаното от гръцкия учен 2 500 години преди него:
«При положение, че всичките ни усилия да докажем възникването на организмите от мъртвата материя се провалят, ми се струва коректно да поставя въпроса: дали животът някога възниква или пък е много по-стар като самата материя; и дали семето не преминава от една планета на друга, за да се развие там, където открие плодородна почва…»
Означава ли това, че е възможно искрата на земния, следователно и на човешкия живот да е дошла от Космоса?
Развитието на човешкия вид е дълъг и сложен процес, който обхваща почти осем милиона години. Понякога първите хора използвали пещерите, за да се приютяват край огъня и да се пазят от кристалния студ, както се вижда от една 400 000 годишна находка в Чоу Ку Тиен, близо до Пекин. Но популярната представа за първите хора като типични пещерни обитатели е погрешна, защото от повечето ни известни случаи те живеели свободно навсякъде и се криели от климатичните неудобства в палатки или елементарни постройки. Но тъй като тези постройки били направени от нетрайни материали и не оставяли следи, днес се знае много малко за тях. Ето защо голяма част от историята на Първата епоха тъне в мрак и несигурност. Защото единствените указания, които имаме за процеса на оформяне на човека, са само шепа вкаменелости, обикновено намирани на различни, отдалечени помежду си места. Тази е причината, поради която реконструкцията на степента на интелигентност и културното ниво на предците ни е проблематична за изследователите. Трябва обаче да отбележим, че и техните теории — подобно на земните масиви — подлежат на промяна и изискват нова редакция.
Съвременните археолози на египетските артефакти и строителни обекти по странен начин са твърдо убедени, че древноегипетската култура, която по мнението на науката е просъществувала минимум 4 000 години преди управлението на фараона Менес (3 100–1 060 г. пр. Хр.), не е изграждала постройки, които да говорят за нейната същност. Дори бяха намерени инструменти от палеолита (древна каменна епоха 600 000–8 000 години пр. Хр.), но те изобщо не се различават от намерените в Европа и не допринасят нищо специално за Египет. Менес и непосредствените му наследници познаваме единствено от класическите автори и египетските списъци на царете, вследствие на което чак до 1895 г. Първата епоха на Менес остава абсолютна мъгла. И въпреки че актуални находки и по-нови анализи на стари артефакти доказаха доста за онзи Първи период, т. нар. учебна наука упорито зацикли в представата си за света.