Многоръкият бог на далайна
- Автор: Логинов Святослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Тотоманов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Многоръкият бог на далайна». Краткое содержание книги:
— Не вярвам на Йороол-Гуй и не му искам подаръците нито днес, нито никога в бъдещите дни.
И като казал така, Ван слязъл на оройхона и стъпкал с тежките си обуща от кожа на тукка стъблото в нойта. Но не забелязал, че едно мъничко-мъничко коренче било успяло да се закрепи за земята. И когато Ван отишъл да строи нови земи, от коренчето израсло стъбло и почнало да расте. И понеже било стъпкано, израсло накриво и оттогава, та до днес, хохиурът расте накриво. А по младите, още чисти стръкове се виждат черни точици — това са следите от иглите по обущата на илбеча.
Дълги години скитал Ван из далечни краища и правел оройхон след оройхон, и се криел от хората, а когато се върнал, не могъл да познае родната си земя. Навсякъде около далайна бил израсъл хохиур и хората стържели и сушели харвах. И навсякъде гърмели татаци и широкодули ухери. И навсякъде имало война. Хората наистина били станали по-силни, но били обърнали силата си срещу самите себе си, за да се избиват за радост и удоволствие на Йороол-Гуй.
— Спрете! — викнал илбечът, но никой не го чул, понеже хората били оглушали от гърмежите.
Тогава Ван спрял пред далайна, стъпил с единия си крак на един оройхон, а с другия на друг и призовал Многоръкия от дълбините. И когато Йороол-Гуй изплувал, Ван го попитал:
— Защо направи това?
— Защото вече убивам хората дори там, където не мога да ги достигна — отвърнал Йороол-Гуй. — И защото се радвам на мъките, ви. И защото дори да покриеш целия, далайн със суша, ще знам, че хората все пак ще се изтребят.
— Махни това зло! — викнал илбечът. — И ще ти обещая да не строя повече оройхони.
— Съгласен съм — казал Йороол-Гуй. — Хората няма да могат да се изтребят до крак. Но не ми е по силите да погълна всичкия харвах и да изтръгна всичкия хохиур по всички оройхони — твърде много оройхони си настроил. Освен това церегите от сухите земи няма да ме послушат и няма да спрат да се стрелят. Но са ми подвластни огнените авари, които издигнах на пътя ти, а без авар харвахът не може да се изсуши. Сушачите пък са най-малко виновни за злощастията на народа ти и затова ги проклинам. От днес нататък харвахът ще почне да се взривява, докато го сушат, и ще почне да осакатява и да убива. И животът на сушачите ще е тежък и кратък. И сушачи ще стават само онези, които нямат друг избор, които така или иначе загиват. И ще знаят, че не могат да се спасят, след като приближават общата гибел. Върви си сега, бивши илбечо Ван, и се успокой — стрелбата скоро ще намалее.
Ван се обърнал и си тръгнал, без да се опасява за живота си, но и Йороол-Гуй не понечил да го сграбчи.
От този ден за цели дузина по дузина години в далайна не се появили нови оройхони.