Прах от мечти

— Колко още, ваше величество?

— Колкото му трябват за ботушите.

— Не са за ботуши — каза Брис. — За тренировка са.

— Ще тренират без ботуши? Удивително.

— Искам да се възползвам от разквартируваните в града ни малазанци. От тези „морски пехотинци“. И тактиката им. Искам да преустроя цялата ледерийска военна система. Искам да наема малазански сержанти.

— А тяхната адюнкта намира ли го за приемливо?

— Да. Войниците й започват да се отегчават, а това не е добре.

— Предполагам. Знаем ли кога си тръгват?

Брис се намръщи.

— Питаш мен? Защо не попиташ нея?

— А, значи дневният ред за следващата среща е уточнен.

— Да уведомя ли адюнктата? — попита Бъг.

Техол се почеса по брадичката, после кимна.

— Би било разумно, да, Бъг. Много разумно. Браво.

— А моята петиция? — настоя Ръкет. — Изкъпала съм се и всичко останало!

— Ще я подложа на обсъждане.

— Страхотно. А една Кралска целувка междувременно?

Техол се размърда на трона си.

— Клюмна ли лекомисленият ти апломб, съпруже? — подметна Джанат. — Явно той по-добре от теб знае границите на търпението ми.

— Е, добре — каза Ръкет. — Една Кралска прегръдка тогава?

— Имам идея — каза Бъг. — Вдигаме данъците. На някои гилдии.

— Чудесно — сопна се Ръкет. — Аз напускам. Поредна петиция, отхвърлена от краля. Ще разбуни тълпата.

— Каква тълпа? — попита Техол.

— Тази, която се каня да събера.

— Няма да го направиш.

— Една отхвърлена жена е опасно нещо, ваше величество.

— О, дай й една целувка и прегръдка, съпруже. Ще извърна очи.

Техол тутакси се надигна, но веднага пак седна и изпъшка.

— След малко.

Но Ръкет се усмихваше.

— Хайде просто да го приемем за твърдо обещание.

— А тълпата? — попита Бъг.

— По чудо е разпръсната с тиха въздишка, о, канцлере, или каквото си там.

— Аз съм Кралските инженери — да, всичките. А, и ковчежникът също.

— И Развалячът на плювалници — добави Техол.

Другите се намръщиха.

Бъг го погледна навъсено.

— Щастливо се бях разсеял, докато не каза това.

— Нещо не е наред ли? — попита Брис.

— А, братко — каза Техол. — Трябва да те изпратим при адюнктата. С предупреждение.

— Тъй ли?

— Бъг?

— Ще дойда с теб, Брис.

Щом двамата излязоха, Техол се обърна към Джанат, а след това и към Ръкет, и видя, че и двете продължават да се мръщят.

— Какво?

— Има ли нещо, което трябва да знаем? — попита Джанат.

— Да — добави Ръкет. — От името на Гилдията на ловците на плъхове, искам да кажа.

— Не всъщност — отвърна Техол. — Дребна работа, уверявам ви. Нещо свързано със застрашени богове и гибелни предсказания. Е, готов съм да пробвам целувката и прегръдката си… не, почакай. Малко дълбоко вдишване първо. Един момент… да, не, чакай.

— Да говоря ли за бродерията си? — попита Джанат.

— Да, идеално. Хайде, почвай. Застани ей там, Ръкет.