Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
Касандра бързо го успокои:
— В морето, нали? Знаех си, че така ще стане.
— Но защо не ми каза — неприятно се изненада Агамемнон. — На мен поне можеше…
— Защото ти щеше да го убиеш. Той ме изнасили в храма на Атина и тя го наказа. Аз го предупреждавах, но като все не искате да ми вярвате, кой ви е крив?
Първата реакция на царя беше съвсем войнишка:
— Глупак, изнасилва ли се в храм! — После Агамемнон отново прегърна своето непомрачено щастие, окончателно осветено от боговете чрез това наказание над насилника. — Вярно, щях пък аз да го осъдя, защото си царска дъщеря, и защото в храма. Така щях да попреча на Атина и да се провиня пред нея. Умница си ми ти, Касе, голяма умница си ми!
Освен него обаче отново никой не вярваше на Касандра, че Агамемнон е мъдър цар и че държавата му пращи от сила. Съседите вече точеха мечове и стягаха бойните си кораби. Научили за това, Клитемнестра и Егист силно се обезпокоиха, че в своето старческо оглупяване той ще провали и тях, не само царството си. Отначало те често се опитваха да го склонят да изгони пакостливата пророчица, която само настройваше с приказките си целия народ против двореца, и отново да се заеме с управлението на страната, но той им отвърна гордо:
— Тя никога и никого не лъже, само дето е прокълната, горката, да не й вярват. Но аз й вярвам! Аз единствен съм достатъчно могъщ, та да мога да се възправя срещу проклятието.
Тогава двамата с общи усилия заклаха могъщия цар Агамемнон — в банята, където човек винаги е достатъчно омекнал. Оттам Клитемнестра веднага изтича при омразната троянка.
— Клите, сестро — опита се да я спре Касандра. — Не такава смърт са ми определили боговете. Ще си изпатиш.
— Не ме интересува каква смърт са ти определили, проклетнице! — извика Клитемнестра и заби още кървавия меч в гърдите й.
Ето така загина клетата Касандра, която всъщност не искаше нищо друго, освен, като всяка земна жена, да си уреди някак живота, да се приобщи към хората. А той, както се убедихме, съвсем не по волята на боговете протече и завърши толкова трагично.
Нататък събитията са по-добре известни на днешната наука. Най-после богът на реда и изкуствата Аполон се намесва. Той нарежда на Орест да убие майка си, та да отмъсти за Агамемнон и Касандра, а най-вече — да си вземе полагащата му се корона, след което го и пречиства от греха. После всичко си потича отново според действителното предначертание на боговете.
И вече нищо не пречи на гърците да открият Златното сечение на хармонията.
Странен е този компютър — как всичко обръща наопаки! Всъщност това е може би истинският принцип на демитологизацията и на реализма. Нали, както са ни учили в училище, реализмът не бивало да се задоволява с видимата страна на нещата, а диалектически да ги преобръща, за да покаже и опакото им. Да, харесва ми тази негова палава дързост, но още се боя да не се крие зад нея и лекомислие. Съчиняващият му блок бил работел на принципа на игровите автомати — вярно, в основата на всяко изкуство лежи и играта, но съвсем не незаинтересуваната игра, както е твърдял някога Оскар Уайлд, а по-скоро древната ритуална игра, в която винаги е било заложено определено искане, молба, надежда или славословие и благодарност.
— Добре — казвам му. — Дотук — добре! — както рекъл падащият от двайсетия етаж, минавайки покрай десетия. И с Касандра горе-долу постигна разбирането ми, че ясновидецът винаги е трагична фигура, че Приамовата дъщеря си е била една нормална човешка душица, която напразно е търсела спокойно място сред вечно враждуващите светове. Нека обаче приключим със старите вицове, като тоя, дето току-що ти го разказах. Дай да те видя сега и в съвременната тема! Не зная какво е заложено в твоите паметни и съчиняващи блокове за днешното наше време, но у мен като че ли най-дълбоко е заложен копнежът по добрия човек. А с нарастването на отчуждението този копнеж май става все по-силен и всеобщ, та… полезно е да го изразим, а! Нали изкуството е и себеизява. Но да не ми пробуташ нещо ала Фройд, хей! Не съм негов привърженик.
Наскоро ми разказаха една история, може да е и анекдот. Дошъл при Фройд някакъв мъж и възторжено му рекъл: „Докторе, обзет съм от един неудържим стремеж да правя добрини на хората!“. „Да, млади човече — отвърнал загрижено Фройд, — веднага разбрах, че сте садист.“
Такива работи, драги компютре, да ги нямаме! Не ми е известно какви концепции и формулировки за добрия човек са програмирани в теб, то изобщо е трудно да се каже какво точно представлява той в следхристиянската епоха и все пак около нас е пълно с хора, които бихме могли с достатъчно основание да наречем добри. Това са обикновени мъже и жени, които все още обичат ближния си, все още са способни на саможертва, все още вярват в красотата на живота и според възможностите си правят нещичко за нея. Такъв един герой ми се ще да видя: обикновен труженик, чист и светъл в помислите си, възторжен и самоотвержен строител на бъдещето. Но да го видя в далечния героизъм искам, защото другият тип герой е по-лесен и често е твърде двусмислен в най-интимната си мотивация и в стойността си. Не бързай, ще ти дам сюжета.