Мъглите на Авалон (Том 1)

Игрейн имаше чувството, че някакъв капан я впримчва.

— Ако е толкова важно, защо ти не поемеш това задължение? Ако положението на съпруга на самодържеца и военачалника на цяла Британия дава такава власт, защо сама не се опиташ да привлечеш Утър с чара си, защо ти не родиш този очакван крал?

За нейно учудване Вивиан се колеба дълго, преди да отговори:

— Да не мислиш, че не съм преценила и тази възможност? Но ти забравяш, че съм вече стара, Игрейн. По-възрастна съм от Утър, а той също не е много млад за войн. Когато се роди Моргоуз, бях на двадесет и шест. Вече съм на тридесет и девет години, Игрейн, и съм преминала възрастта за раждане на деца.

Бронзовото огледало сякаш замръзна в ръката на Игрейн и тя видя в него отражението на сестра си — разкривено, с размити очертания, то се изясни за момент и после изчезна. Тя се обърна към Вивиан:

— Тъй ли мислиш? Но аз ти казвам, че ще родиш още едно дете.

— Дано не е вярно — отвърна Вивиан. — По-възрастна съм, отколкото беше майка ни, когато почина при раждането на Моргоуз; сигурно същото би станало и с мен. Тази година е последната, през която ще участвам в ритуала на Белтейн. После ще предам длъжността си на по-млада жена и ще стана Древната, Съветницата. Надявах се, че един ден ще предам трона на Богинята на Моргоуз…

— Тогава защо не я задържа в Авалон и не я обучи за жрица, която да те наследи?

Вивиан отвърна натъжено:

— Тя не е подходяща. В нейните очи мантията на Богинята дава единствено власт. Тя не може да съзре безкрайното страдание и саможертва на жриците. Техният път не е неин.

— Не разбирам какви страдания си преживяла — прекъсна я Игрейн.

— Не би могла да знаеш тези неща. Ти също не се реши да тръгнеш по този път. Но аз, която посветих на него живота си, ти казвам, че много по-лесно е да живееш живота на обикновена селска жена — товарно животно и кобила за разплод. Ти ме виждаш с мантията и короната на Богинята, в пълния ми блясък над магическия котел, но не виждаш мрака на подземните пещери и дълбините на голямото море… Ти не си призвана, мило дете, и би трябвало да благодариш на Богинята, че не такава е участта ти.

„Мислиш ли, че не съм научила какво е страдание и безмълвно търпение през последните четири години?“ запита в себе си Игрейн, но не произнесе въпроса си на глас. Вивиан се беше навела над Моргана и галеше детето по тъмната, като коприна коса.

— Ах, Игрейн, ако знаеш как ти завиждам — през целия си живот съм мечтала за дъщеря. Богинята е свидетел, че приех Моргоуз като собствено дете, но винаги съм имала чувството, че ми е чужда — сякаш не майка ми, а друга жена я е родила. Копнеех за дъщеря, в чиито ръце да предам задълженията си — въздъхна. — Но родих само едно момиче, а то почина. Синовете ми поеха по собствения си път — тя потръпна. — Е, такава е моята съдба и ще се старая да й се подчиня така, както и ти трябва да се подчиниш на своята. Само едно искам от теб, Игрейн, а останалото остави на тази, която владее всички нас. Когато Горлоис се завърне, той ще потегли отново, този път за Лондиниум, за да участва в избора на крал. Трябва да намериш някакъв начин да заминеш с него.