Полетът на Нощните ястреби
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полетът на Нощните ястреби». Краткое содержание книги:
Талноите са маяци за могъща нашественическа армия, пред чиято мощ не биха устояли дори обединените сили на Мидкемия и Цуранската империя.
Междувременно трима други агенти на Конклава — Каспар, Талвин и Калеб — се отправят към сърцето на империята Велики Кеш, за да неутрализират заговор, в който са замесени висши благородници, включително членове на императорската фамилия.
„Полетът на Нощните ястреби“ ни отвежда дълбоко в подземния свят и по коридорите на властта в Кеш, където героите трябва да се справят с агентите на мрака, за да спасят два свята.
— Не е вярно, Калеб! — извика Зейн, завърза панталоните си и погледна брат си. — Работим, когато има какво.
— Хамалството няколко дни в месеца не е занаят.
— Правим и други неща — добави Тад. — Помагаме за жътвата, а и при някои строежи.
Калеб се усмихна.
— Знам, че опитвате. Но в момента няма много работа, а ще стане по-зле, когато отворят новия търговски маршрут, защото ще си водят собствени работници от Ландрет. Майка ви е права. Ако искате да сполучите в живота, трябва да напуснете Звезден пристан.
Момчетата се облякоха, Калеб им махна да се качат в каруцата, седна на капрата и плесна конете с юздите. Щом потеглиха, продължи:
— В момента положението в Кралството не е много добро. Познавам хора, които ще ви намерят работа, но никой, който да ви вземе за чираци. Но в Кеш е по-добре, а в Джонрил има хора, които ми дължат услуги. Ще видим дали ще се намери някой, който да вземе двама обещаващи младежи. Изучете занаят, станете майстори и след това, ако искате, се връщайте в Звезден пристан.
Каруцата друсаше. Зейн беше свил колене до гърдите си, а Тад бе изпънал крака. И двамата знаеха, че ги очаква дълго пътуване.
Каруцата подскачаше по пътя, конете вдигаха облачета прах. Следобед напече и момчетата започнаха да се оплакват. Бяха недоспали, беше им скучно и тръпката от пътуването скоро премина. Калеб си мълчеше, защото разбираше стреса, който им се бе стоварил с последните събития.
По някое време двамата свършиха със съжаленията и гнева към решението на майка им да ги отпрати. Напълно разбираха причините й. Звезден пристан не просперираше и бе трудно да се намери работа. Младежкият им оптимизъм ги бе карал да вярват, че нещата някак си ще се оправят, но към края на деня вече признаваха, че решението й е правилно. В крайна сметка щяха да приемат промяната, но в момента се чувстваха прекарани. Поне за успокоение на Калеб и двамата не споменаваха Ели като евентуална причина за решението на Мари.
Калеб познаваше момчетата отдавна и се бе привързал към тях. Бяха му почти като синове и макар че не го приемаха като баща, те го уважаваха като човек, когото майка им цени и обича.
Беше виждал Мари рядко, докато бе омъжена, но дори тогава знаеше, че е привлечена от него. Виждаше го в очите й, въпреки че тя се стараеше да е благопристойна съпруга. По-късно сама му бе признала. Той също я бе заглеждал, но както с всяка омъжена жена, се бе постарал да не мисли за глупости. Две години след тролското нападение и смъртта на съпруга й бяха станали любовници.
Калеб много искаше да се установи с Мари, но знаеше, че това е невъзможно. Работата за Конклава на сенките изискваше непрекъснато да пътува и да се изправя пред опасности. Нямаше да го има твърде много време, а Мари заслужаваше нещо по-добро.
Но тя никога не се бе оплакала, нито показваше интерес към други мъже. Калеб все пак се надяваше, че един ден ще я убеди да се премести с него на Острова на чародея — мястото, което смяташе за дом, — а може би той щеше да се установи в Звезден пристан. Реши да изостави тези мисли, защото щяха да му докарат лошо настроение, и каза:
— Като стигнем Наб-Яр, ще продадем каруцата и ще си купим коне.
— Ние не можем да яздим — обади се Зейн.
— Ще се научите.
Момчетата се спогледаха. Язденето беше за благородниците, войската и богатите търговци и пътници. Простите жители пътуваха с каруци. Но пък звучеше интересно, а всичко, което щеше да разсее скуката от пътуването, бе добре дошло.
Тад сви рамене, а Зейн се ухили.
— Може да станем куриери.
Калеб се засмя.
— За целта ще трябва да станете много добри ездачи, а и зависи как се справяте с меча.
— С меч ли? — учуди се Тад.
— Куриерите получават много пари за доставяне на бързи съобщения и трябва да могат да се справят с разбойниците по пътищата.
Момчетата се спогледаха отново. Никой от тях не беше хващал меч, а и не си бяха представяли, че ще се случи.
— Младият Том Сандерлинг стана войник в Наб-Яр и се научи да борави с меч — каза Зейн.
— Кешийските воини-псета се обучават в бой с меч — обясни Калеб. — Доколкото си спомням, баща му не бе никак доволен от това, че стана войник.
— Вярно, но искам да кажа, че щом той можа да се научи, ще успеем и ние.
— Може да ни покажеш — добави Тад. — Ти носиш меч, значи знаеш как се използва.
— Може би — отвърна Калеб и осъзна, че няма да е лошо да им покаже основните неща, когато спрат да нощуват.
Тад замахна диво към Калеб, който се мръдна и го прасна по ръката с пръчката, която бе отсякъл преди минути. Момчето изпищя и изтърва меча му на земята.