Един невинен клиент
- Автор: Прат Скот
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един невинен клиент». Краткое содержание книги:
Когато се уволних, Каролайн вече беше бакалавър по изкуствата. Оженихме се в методистката черква в Джонсън Сити още същата седмица, когато се прибрах, а през есента записах да уча право. Каролайн започна работа в танцовата школа на една бивша водачка на мажоретките на „Далас Каубойс“, един от най-добрите отбори в американския футбол. Преподаваше латино и класически танци, акробатика и хореография за танцови концерти. Аз вече знаех какъв искам да стана. Прокурор. Щях да вкарвам хора като вуйчо ми Реймънд в затвора.
Женитбата ми за Каролайн беше най-доброто решение в живота ми. Тя беше красива и жизнена и най-важното, даде ми най-важния урок на света: как да обичам. През следващите две години ни се родиха две здрави деца и Каролайн ми помогна да се науча как да ги възпитаваме. Смушкваше ме, когато се налагаше, правеше всичко възможно, за да гледам оптимистично на бъдещето.
За съжаление, от армията донесох със себе си още нещо освен мешката. Рейнджърите са запалени специалисти по малките бойни единици, които се гордеят с това, че са способни да се бият при всякакви условия веднага щом бъдат разположени. Три години се обучавах по всички краища на света, но не бях участвал в битки. Два месеца преди да изтече договора ми обаче моята част беше изпратена в Гренада. Ужасяващите образи на кратките, но кървави сражения, в които участвах, ме преследваха по време на следването. Будех се с писъци посред нощ, целият облян в пот, а жена ми ми говореше тихичко и се опитваше да ме успокои.
С времето успях да потисна и тези спомени, както онези за изнасилването на Сара, или поне външно. Дори успявах да изкарвам отлични бележки, въпреки че през цялото време работех на непълен работен ден и едновременно се опитвах да съм добър съпруг и баща. Бях толкова зает, че не ми оставаше време да мисля за миналото. Мисля, че през тези седем години не съм спал много.
Когато се дипломирах, синът ми Джек вече беше в детска градина. Реших да постъпя на работа в службата на окръжния прокурор в окръг Вашингтон, но с разочарование открих, че началната заплата на прокурор новобранец е по-малко от 25 000 долара годишно и че ще ми отнеме най-малко десет години, за да стигна до обсега на 50-те хиляди. Изпитах чувството, че съм похабил ужасно много време и усилия за една толкова мизерна заплата. Каролайн започваше със свое собствено танцово студио и знаехме, че няма да изкарва много пари. Направих си сметката, че мога да изкарвам поне двойно повече, отколкото предлагаше окръжната прокуратура, въпреки че бях новобранец, затова открих кантора в Джонсън Сити. Казах си, че след като изкарам достатъчно пари и натрупам опит, ще закрия кантората и ще започна работа за окръжния прокурор.
Веднага започнах да поемам криминални случаи: надявах се, че опитът ще ми помогне по-късно, когато премина на страната на окръжната прокуратура. Вложих същото количество пот и усилия в правната кантора, колкото бях вложил в желанието си да бъда атлет, войник и студент, и скоро станах доста добър в занаята. Открих, че правото предлага голяма степен на свобода на действие на проницателния и предприемчив мозък, и се научих да се залавям и с най-изобличаващите доказателства и да ги извъртам така, че да са удобни за моите аргументи. След няколко години започнах да печеля съдебни дела. Победите се превърнаха в популярност и скоро станах най-заетия защитник по криминални дела в района. Потекоха и пари.
Защитавах убийци, крадци, наркопласьори, проститутки, престъпници с бели якички, присвоили фирмени пари, насилници на жени и пияни шофьори. Сексуалните престъпления бяха единствените случаи, които отказвах да защитавам. Внуших си, че съм нещо като бляскав рицар, съдебен защитник, който опазва правата на обвинените от едно потисническо правителство. С времето направих едно тъжно откритие. Научих, че много от полицейските служители и прокурорите, които бяха от другата страна на барикадата, не са много по-различни от престъпниците, които защитавах. Изобщо не им пукаше за истината. Единственото, което ги интересуваше, беше да спечелят.