Хотели - Първа стая

Това ги докарва до полуда и те смятат, че имат право, докато минават край мен, и въпреки присъствието на техните съпруги да ме опипват по задника или по бедрата...

Съчетанието от техните желания ми действа като обливане с жива вода. Чувствам се много по-красива, отколкото съм в действителност.

Накрая преставам да снова сред тях и в този момент чувствам как нечия ръка се вмъква между краката ми.

Два пръста разтварят срамните устни и откриват мократа ми вагина. В момента, когато се събуждам, те тъкмо се вмъкват в мен. Това неочаквано прекъсване ми действа болезнено.

Изпитвам властно желание да бъда обладана... както насън, така и наяве.

(Анонимна бележка от 18 април 2009 г.)

- Сигурен съм, че всичко това ви е много по-интересно, отколкото се опитвате да покажете. Или се лъжа?

Чух неповторимия му глас още преди да съм го видяла. Беше се навел над рамото ми, без да усетя кога се е приближил. Второто усещане ме погъделичка по носа. Парфюмът му бе нежен и мощен, удивителна смесица от цитруси, велур, туберози и може би перуника. Никога не бях срещала подобен. Вероятно бе приготвен по поръчка. Това ухание напълно подхождаше на гласа му и съчетаваше по съвършен начин свежест и сила.

Той ми протегна широката си длан и едва тогава видях за пръв път лицето му.

- Давид Барле.

- Ан... Ел.

- Анел? - повтори той. - Или Анаел?

Въпросът му прозвуча някак наивно, може би с лека ирония, за която обаче не можех да му се сърдя, тъй като неговата усмивка придаваше на всичко особено вълшебно очарование.

Ребека ме бе посъветвала да си избера псевдоним за моите мисии. Всички момичета постъпваха по този начин. София се забавляваше, като всеки път се представяше по различен начин: като Бренда, Зое или Клеопатра. Аз се спрях на тайнствено име, което да възбужда въображението на господата, и същевременно достатъчно познато за самата мен, за да не сбъркам и да се издам.

- Не. Ел... Почти като списание Ел. Ан е другото ми собствено име - обясних аз.

Неочакваната му поява сред безличната тълпа на тази скучна вечер, сякаш слязъл от страницата на Монд, която бях чела няколко седмици преди това, за мен бе като мираж. Щеше ми се да го докосна, за да се уверя, че действително съществува. Като начало хванах ръката му, протегната в спокойно очакване.

- Може би трябва да прелиствам от време на време женски списания - подхвърли закачливо

той.

- Споменах го просто така... Те не са ми любимото четиво.

- Така ли? И какво четете обикновено?

Спаруженият дъртак отляво на мен изчезна като по чудо и освободи мястото. Давид чевръсто седна, без да снема от мен лазурносините си очи и без да престане да ми говори, сякаш съзнаваше какво въздействие оказва върху мен всяка негова дума.

- Не знам... Ежедневници, новинарски списания...

Само да не излезе, че съм негова почитателка, в никакъв случай да не споменавам Монд!

- Не ми казвайте, че четете парцала на нашия приятел Франсоа - продължи той на висок глас, за да може да го чуе моят кавалер.