Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Или по-точно казано, бяха го разбили на парчета.
— Знам, че ти можеш да ми помогнеш — заяви той. — Какво ще кажеш за това?
— Прислужница ли търсите?
Трудно бе да си го представи предвид броя на персонала в домакинството, но това нямаше значение. Не желаеше да служи на мъж по какъвто и да било начин.
— Не — сега той се усмихваше и Ноуан трябваше да признае, че изглеждаше поне мъничко. мил. — Знаеш ли, може да се служи не само чрез слугинстване.
Тя вирна леко брадичката си.
— Всяка работа е достойна за уважение.
Факт, който бе пропускала, преди всичко да се промени. Най-скъпа Скрайб Върджин, някога беше толкова разглезена, преситена и отрупана с всичко. Захвърлянето на онези натруфени рокли беше единственото добро, произлязло от събитията.
— Не твърдя противното — той наклони глава, като че си я представяше в различна обстановка и с различни дрехи. Или може би просто вратът му се беше схванал; кой знае. — Разбрах, че си майка на Хекс.
— Аз съм жената, която я роди.
— Научих, че Дариъс и Тор са я дали за осиновяване след раждането й.
— Така е. Подслониха ме, докато се възстановя — пропусна частта, в която открадна кинжала и го заби в собствената си плът. И без това вече бе разговаряла предостатъчно с мъжа.
— Знаеш ли, че Тормент, син на Харм, прекарва много време да гледа към теб по време на хранене?
Ноуан се сви на мястото си.
— Сигурна съм, че грешите.
— Зрението ми е съвсем добро. Както и неговото очевидно.
Тя се засмя, от гърлото й се откъсна кратък и рязък звук.
— Мога да ви уверя, че не е, защото ме харесва.
Мъжът вдигна рамене.
— Не е нужно приятелите винаги да се съгласяват един с друг.
— При цялото ми уважение ние не сме приятели. Аз не ви познавам...
Внезапно помещението се изпълни със златист блясък, светлината беше така ласкава и прекрасна, че тя почувства как топлината гъделичка кожата й.
Ноуан отстъпи още една крачка назад, осъзнала, че не става дума за оптическа измама, свързана с всички носени от него бижута. Мъжът излъчваше сияние, тялото, лицето и аурата му бяха като буен огън.
Той й се усмихна, а изражението му беше като на светец.
— Името ми е Ласитър и ще ти кажа онова, което ти е нужно да знаеш за мен. Първо, аз съм ангел, и второ — грешник, не съм тук за дълго. Никога няма да те нараня, но съм готов да те накарам да се чувстваш ужасно неудобно, ако се наложи, с цел да си свърша работата. Обичам изгревите и дългите разходки по плажа, но жената, идеална за мен, вече не съществува. О, и най-голямото ми хоби е да вбесявам околните. Явно съм създаден за това, да им лазя по нервите. Вероятно се дължи на цялата история с възкресението.
Ноуан вдигна ръка и затвори плътно робата си.
— Защо изобщо сте тук?
— Ако ти обясня сега, бурно ще се възпротивиш, но нека просто кажем, че вярвам в затварящите се кръгове. Просто не разпознавах онзи, в който се намираме, докато не се появи ти — той й се поклони леко. — Грижи се за себе си и за тази красива рокля.
След тези думи той си тръгна, като отнесе със себе си всичката топлина и светлина.
Тя се прегърби обратно над работния плот. Отне й известно време да осъзнае, че я боли ръката. Сведе поглед и я разгледа от разстояние, видя побелелите кокалчета и скованата плът на фона на роклята, като че беше чужд израстък.
Винаги ставаше така, когато наблюдаваше някоя част от тялото си. Но поне можеше да го командва. Мозъкът й нареди на дланта, с която завършваше ръката, стърчаща от тялото й, да се отпусне.
След като тя се подчини, Ноуан хвърли поглед към мястото, където бе стоял мъжът. Вратите бяха затворени. Само че... той не ги бе затворил, преди да си тръгне, нали?
Изобщо беше ли идвал?
Тя се втурна и огледа коридора. И в двете посоки. Нямаше никой.
5.
След близо двеста години като обвързан мъж, на Тор му беше напълно ясно как протичат разправиите между един твърдоглав боец и твърде темпераментната му жена. И колко нелепо бе да го прихваща носталгия заради враждебния начин, по който се гледаха Хекс и Джон.
Боже, някога той и неговата Уелси също имаха добри рундове. Още едно нещо, за което да скърби.
Принуди се да вкара в действие уморения си разсъдък и да се намеси между двамата, тъй като реши, че ситуацията се нуждаеше от външна сила. Ако бяха които и да е други двама, не би се хабил. Романтиката не беше в неговата компетентност — без значение дали нещата вървяха добре, или зле — но в случая ставаше дума за Джон. Той беше. синът, който някога се бе надявал да има.